В този момент някой се появи на вратата и Цитра се стресна. Нямаше представа, че в хижата има още някой. Беше друга жена Косач — ако се съдеше по вида ѝ, вероятно хижата принадлежеше на нея. Беше по-ниска от Косач Кюри. Робата ѝ имаше интересна кройка и изобилстваше от цветове: червено, черно и тюркоазено. Не приличаше толкова на плат, колкото на пленително преплетени гоблени. Цитра се зачуди дали всички чилиаржентински Косачи носят роби, които са не само ръчно направени, но и изработени с много любов.
Жената заговори на испански, а Косач Кюри ѝ отговори по същия начин.
— Не знаех, че владеете испански — изрази изненадата си Цитра, след като чилиаржентинския Косач си отиде.
— Говоря свободно дванайсет езика — отвърна Косач Кюри с известна гордост в гласа.
— Дванайсет?
Кюри се ухили закачливо.
— Ще видим дали и ти няма да владееш дванайсет езика, когато станеш на двеста и деветнайсет. — Тя вдигна подноса от скута на Цитра и го остави на нощното шкафче. — Мислех, че ще имаме повече време, но местните власти на Косачите са на път. Надали знаят, че сме тук, но изпращат разузнавачи във всеки дом на Косач с ДНК четец с предположението, че сме получили местна помощ.
— Значи отново потегляме? — Цитра спусна крака от леглото и стъпи на земята. Глезените все още я боляха, но съвсем малко. Болката беше поносима.
— Този път ще вървя сама.
— Добре, защото ти предстои много ходене. — Косач Кюри погледна през прозореца. Никой не идваше, но в гласа ѝ се усети напрежение, която преди отсъстваше. — Боя се, че не мога да дойда с теб, Цитра. Ако искам да изчистя името ти, трябва да се прибера у дома и да привлека колкото е възможно повече Косачи.
— Ами чилиаржентинският Форум на Косачите…
— Какво биха могли да ми сторят? Не нарушавам никоя заповед. Могат само да ми се заканят с пръст и да откажат да ми помахат за сбогом на летището.
— Значи… когато стигнете у дома, ще трябва да кажете на всички за онези записки от дневника?
— Не виждам какъв друг избор имам. Разбира се, Ксенократ ще твърди, че лъжа, за да те защитя, но повечето ще повярват на моята дума, а не на неговата. Надявам се, че ще го накарам да се засрами достатъчно, та да оттегли обвиненията си.
— И къде мога да ида? — попита Цитра.
— Имам идея. — Косач Кюри бръкна в едно чекмедже и извади грубо скроено конопено расо на тоналист.
— Искате да се преструвам на последовател на тоналния култ?
— На самотен пилигрим. Често срещани са в тази част на света. Ще бъдеш скитник без име или лице.
Не беше най-прекрасната дегизировка, но Цитра съзнаваше, че е практична. Никой нямаше да я погледне в очите от страх да не му надуе ушите с тоналистко бръщолевене. Щеше да остане скрита от погледите на хората и да се прибере у дома точно преди Зимния конклав. Ако Косач Кюри не бе изчистила името ѝ дотогава, все едно. Нямаше намерение да се крие цял живот.
Тогава чилиаржентинският Косач отново се появи, този път доста по-развълнувана.
— Те са тук — каза Косач Кюри. Бръкна в робата си, извади малък лист хартия, сгънат няколко пъти, и го притисна в дланта на Цитра. — Има едно място, където искам да идеш. Да се видиш с някого… адресът е на листа. Помисли за финалната част от обучението си. — Цитра грабна расото и докато Косач Кюри я водеше забързано към задната врата, чилиаржентинският Косач отвори шкаф с оръжия и напълни една чанта за Цитра с грижа, с каквато майка би сложила закуски в чантата на детето си.
— Под навеса в подножието на хълма има обществен автомобил. Вземи го и поеми на север — заръча Косач Кюри.
Цитра отвори задната врата и излезе навън. Беше студено, но поносимо.
— Чуй ме внимателно — натърти Кюри. — Пътят е дълъг и ще имаш нужда от цялата си съобразителност, за да стигнеш крайната си цел.
Тогава Косач Кюри обясни на Цитра, че ще трябва да пропътува хиляди километри, но я прекъсна звукът от кола, спряла пред къщата.
— Върви! Стига да не спираш, ще бъдеш в безопасност.
— А какво се очаква от мен, когато отида?
Косач Кюри извърна решителен поглед към нея, който само подчерта важността на думите ѝ. Вероятно тоналистите биха го нарекли „резонанс“.
— Щом стигнеш там, ще знаеш какво да направиш.
В този момент се разнесе твърде добре познатото блъскане по входната врата.
Цитра пое по заснежения склон, като се прикриваше край боровете по пътя си. Болките в ставите ѝ напомняха, че остават още няколко часа до пълното ѝ възстановяване. Откри навеса, под който беше паркиран общественият автомобил, както ѝ беше казала Косач Кюри. Той се включи, щом Цитра влезе в него, и попита за дестинация. Не беше толкова глупава, че да я издаде.