Сан Мартин се върна в къщата и забърза към предната врата. Пътят се извиваше край хълма и ако Бело не успееше да я догони пеша, вероятно той самият можеше да я пресрещне с колата. Но Косач Кюри беше застанала до вратата и препречваше пътя му. Сан Мартин отново вдигна оръжието си, а в отговор тя извади своето — едрокалибрено, с огромна цев, в която можеше да се побере топка за голф. Истинска минохвъргачка. Със същия успех Сан Мартин можеше да се изправи пред нея и с прашка, но въпреки това не свали пистолета си, без значение колко по-нисък клас беше.
— Имам специално позволение от Свещеното острие да стрелям, ако се наложи — предупреди я той.
— А аз нямам позволение от никого — отвърна Косач Кюри. — Но с голяма радост бих сторила същото.
Държаха се взаимно на прицел малко по-дълго от необходимото и в един момент Косач Кюри обърна оръжието си и стреля по входната врата.
Последва експлозия на предните прозорци на хижата и Сан Мартин падна, повален на земята. В същото време Косач Кюри, все още до входната врата, почти не помръдна. Сан Мартин се запрепъва към входа само за да види, че изстрелът с минохвъргачката беше превърнал колата му в лагерна клада.
Тогава Кюри стреля повторно, като този път се прицели в собствената си кола.
— Е, при това положение — заговори тя — предполагам, че ще се наложи да останете за обяд.
Сан Мартин погледна двата горящи автомобила и въздъхна при мисълта, че ще се превърне в посмешище заради днешния си провал. Извърна очи към Косач Кюри, срещна стоманеносивия ѝ поглед, изправи се пред хладнокръвния ѝ контрол върху ситуацията и осъзна, че всъщност не бе имал никакъв шанс срещу Marquesa de la Muerte. Не му оставаше кой знае какво, затова просто я изгледа с искрено неодобрение.
— Много лошо! — заяви и ѝ размаха пръст. — Много, много лошо!
32.
Трудно пилигримство
… в сънищата си твърде често виждам как извършвам Прибирането.
Имам един сън, който се повтаря прекалено. Вървя по непозната улица, за която подозирам, че трябва да познавам, но не би. Нося камертон, какъвто никога не съм използвала в истинския си живот — странните му зъбци не са подходящи за Прибирането, а щом го ударя, се чува звук, който наподобява комбинация между звън и стон, като глухите вибрации на двузъбеца на тоналистите.
Пред мен стои жена, която трябва да подложа на Прибирането. Замахвам към нея, но камертонът не върши работа. Нараняванията ѝ зарастват мигновено. Тя не е разстроена, нито уплашена. Не е и развеселена. Просто е решена да не помръдва и да понася напразните ми опити да сложа край на живота ѝ. Отваря уста да каже нещо, но гласът ѝ е тих, думите ѝ са погълнати от мъртвешките стонове на камертона и така и не успявам да я чуя.
И винаги се будя с викове.
Всички обществени автомобили са част от мрежа, но Косачите не могат да ги проследят, докато информацията от навигационната им система не бъде качена в задния мозък. Това се случва на всеки шейсет минути, затова ще трябва да сменяш автомобила през такъв интервал.
Косач Кюри беше инструктирала набързо Цитра и тя само се надяваше да успее да запомни всичко. Беше по силите ѝ. Времето ѝ като стажант я беше научило да е практична и находчива. Тя изостави първия обществен автомобил в малко градче тъкмо навреме. Притесняваше се, че може да няма много свободни обществени автомобили в чилиаржентинския регион, особено в тази отдалечена част, но Бурята беше изключителна в предвижданията си за местните нужди. При всякакви обстоятелства всички потребности биваха задоволявани още с възникването си.
Вече се беше преоблякла с расото на тоналистите и беше вдигнала качулката върху главата си. Забележително много хора я отбягваха.
Сменяше превозните средства на всеки час, което означаваше, че преследвачите са винаги по петите ѝ. Цитра осъзна, че ще трябва да използва по-пряк маршрут, подобно на товарните кораби във военно време през Епохата на смъртните, за да ги заблуди и да не могат така лесно да предвидят следващото ѝ местонахождение. Повече от денонощие тя не можеше да заспи за по-дълго от час, а на няколко пъти, когато се озоваваше на самотен път без признаци на цивилизация, трябваше да проявява изобретателност и да изостави колата, преди да пристигне в града, където чилиаржентинските Косачи и офицерите на местната Гвардия на Острието вече я чакаха. Всъщност мина под носа на един Косач, убедена, че ще я заловят, но прояви достатъчно съобразителност, че да се движи по посока на вятъра пред ДНК детектора му. Фактът, че самите Косачи са се впуснали в лова, вместо да оставят задачата на Гвардията на Острието, караше Цитра да се чувства ужасена и същевременно необикновено важна.