Най-сетне, при отшумяването на здрача, тя чу отварянето на плъзгаща се стъклена врата, надникна зад неравните ръбове на дървените отломки и видя, че той пристъпва във вътрешния двор, за да погледа приближаващата буря. Силуетът му беше идеално очертан на фона на светлината отвътре — като мишена на стрелбище. Нямаше как да я улесни повече. Тя извади пистолета си. Първо се прицели точно в сърцето му — навик, придобит по време на тренировките. Сетне снижи мерника и стреля в коляното му.
Изстрелът ѝ беше перфектен. Мъжът извика и падна долу, а Цитра хукна през пясъка, прескочи живия плет и го сграбчи за ризата с две ръце, докато онзи се гърчеше.
— Ще си платиш за това, което си сторил — изръмжа тя.
Тогава видя лицето на мъжа. Беше ѝ познато. Твърде познато. Първичният ѝ инстинкт ѝ подсказа, че това е поредната измама. Чак когато заговори, ѝ се наложи да приеме истината.
— Цитра?
Лицето на Косач Фарадей се беше изкривило в маска на болка и недоумение.
— О, боже, Цитра, какво правиш тук?
В шока си тя го пусна, главата на Косач Фарадей се удари силно в бетона, той изгуби съзнание и моментът придоби още по-ужасяващи измерения.
Прииска ѝ се да се обади за помощ, но кой щеше да се притече след това, което беше сторила?
Отново повдигна главата му и започна нежно да го гали, а кръвта от раненото му коляно се процеждаше между камъните във вътрешния двор, запълваше пукнатините в пясъка и го оцветяваше в мъртвешки червено и кафеникаво там, където засъхваше.
33.
Едновременно вестоносец и послание
Безсмъртието не може да промени природата на безумията и слабостите, присъщи на младостта. Невинността е осъдена на смърт в собствените ни ръце, жертва на грешки, които не можем да поправим. Затова оставяме настрана учудването, което сме се стремили да предизвикаме, заменяме го с белези, за които никога не говорим, твърде сложни, че да бъдат изличени от каквито и да е технологии. С всяко Прибиране аз отдавам от себе си, с всеки живот, отнет в името на човечеството, скърбя за момчето, което някога бях, и чието име понякога ми е трудно да си припомня. Копнея за място отвъд безсмъртието, където чрез чудото на възкресението отново да бъда частица от онова момче.
Цитра го завлече вътре. Настани го на канапето и направи турникет, за да спре кръвта. Фарадей простена, започна да се съвзема и щом пелената на безсъзнанието се разкъса, първата му мисъл беше свързана с нея.
— Не бива да си тук — промълви той немощно и завалено заради обезболяващите нанити в кръвоносната му система. Въпреки това лицето му се изкриви в агония.
— Трябва да ви отведа в болница — каза му тя. — Прекалено сериозно е, че нанитите да се справят.
— Глупости. Вече приглушиха най-силната болка. Що се отнася до лечебните, те ще свършат работа и без интервенция.
— Но…
— Нямам друг вариант — прекъсна я той. — Ако отида в болница, Форумът на Косачите ще узнае, че още съм жив. — Той се надигна и направи гримаса. — Благодарение на природата и нанитите коляното ми ще оздравее. Просто ще отнеме време, а такова имам достатъчно.
Тя вдигна крака му, превърза го и седна на пода до него.
— Толкова ли беше възмутена, задето си тръгнах, че търсиш кърваво отмъщение? — попита той леко шеговито. — Твърде обидена ли си, че успях тайно да се оттегля, вместо да избера Самоприбирането?
— Помислих ви за друг — обясни тя. — Човек на име Джералд ван дер Ганс…
— Рожденото ми име — съобщи ѝ той. — Името, от което се отказах, когато станах Почитаемия Косач Майкъл Фарадей. Но това не обяснява присъствието ти тук. Освободих те, Цитра… и теб, и Роуан. Като инсценирах Самоприбиране, освободих и двама ви от стажа. Трябваше да си се върнала към стария си живот и да си забравила, че някога съм те изтръгнал от него. Защо си тук?
— Искате да кажете, че нямате представа?
Той се надигна леко, за да я погледне в очите.
— За какво нямам представа?
И тя му разказа всичко. Как, вместо да бъдат освободени, тя и Роуан са се озовали при Косачи Кюри и Годар. Как Ксенократ се беше опитал да припише убийството на Фарадей на нея и как Косач Кюри ѝ беше помогнала да стигне до местонахождението му. Докато говореха, той притисна очи, сякаш бе готов да ги извади.
— А аз си стоя тук, без да се интересувам от нищо.
— Как може да не сте знаели? — в съзнанието ѝ Фарадей винаги знаеше всичко, дори най-невероятните факти.
Косач Фарадей въздъхна.
— Мария… Косач Кюри… тя е единственият член на Форума на Косачите, който е наясно, че съм жив. В момента съм изцяло скрит от системата. Единственият начин някой да стигне до мен, е да го направи лично. Затова те е изпратила. Ти си едновременно вестоносецът и посланието.