За да го подготви за днешния ден.
Днес най-сетне щеше да доведе нещата докрай и така щеше да протича всеки ден оттук нататък, щом излезеше да извършва Прибирането — щеше да държи оръжието до последния момент и до последния куршум, докато не останеше никой.
Преди дори да помисли, преди съзнанието му да му каже да спре, той се хвърли напред към свещеника с всички сили, най-сетне стигнал финалната точка.
Мъжът ахна и отстъпи встрани, острието го беше подминало.
Вместо това оръжието на Роуан прониза истинската си цел. Заби се в Косач Годар чак до дръжката.
Сега Роуан беше близо до Годар. На сантиметри от лицето му, гледаше го в широко отворените очи.
— Аз съм такъв, какъвто ти ме направи — заяви той на Косача. — И имаш право: хареса ми. Хареса ми повече от всичко друго, което съм правил през живота си. — След това със свободната си ръка се пресегна и измъкна пръстена от ръката на Годар. — Не заслужаваш да го носиш. Никога не си заслужавал.
Годар отвори уста да заговори, вероятно да подхване някой от красноречивите си монолози, но Роуан не искаше повече да го слуша, затова отстъпи назад, извади меча от корема на Годар, направи широк замах и отсече главата му с един удар. Тя хвръкна и падна в басейнчето с мръсна вода, сякаш беше приготвено тъкмо за нея.
Тялото на Годар се строполи безжизнено на земята и в настъпилата пълна тишина чу зад гърба си:
— Какво направи, по дяволите?
Роуан се обърна и видя Чомски и Ранд на входа на параклиса.
— Прибирането ти е гарантирано, щом го съживят!
Роуан се остави на тренираното си съзнание. Аз съм оръжието, каза си. А в този момент беше смъртоносно оръжие. Чомски и Ранд се защитаваха срещу него и макар да бяха добри, не можеха да се сравняват с точността и прецизността му. Мечът на Роуан прониза Ранд дълбоко, но тя го изрита от ръката му с добре овладяно движение от Бокатор. Роуан отговори с още по-добър ритник, който прекърши гръбнака ѝ. Чомски подпали ръката на Роуан с огнехвъргачката си, но Роуан се претърколи на земята, угаси я, грабна камертона, поставен до олтара, и го стовари върху Чомски като чука на Тор. Замахваше отново и отново в тон със звука, докато отчето не хвана ръката му, за да го спре.
— Достатъчно, синко. Мъртъв е.
Роуан пусна оръжието си. Чак тогава си позволи да свали гарда.
— Ела с мен, синко — продължи мъжът. — При нас има място за теб. Можем да те скрием от Форума на Косачите.
Роуан погледна протегнатата ръка на човека, но дори и сега думите на Годар го преследваха. Орел или мишка? Не, Роуан нямаше да се уплаши и да се крие. Имаше още работа за вършене.
— Бягай оттук — каза той на мъжа. — Потърси други оцелели, ако има такива, и се махайте… но побързайте.
Мъжът го погледна още веднъж, а после се обърна и излезе от параклиса. Щом той си тръгна, Роуан взе огнехвъргачката и направи каквото трябваше.
Навън на улицата вече бяха пристигнали пожарни коли, а служители на реда възпираха тълпата. Целият манастир гореше и макар пожарникарите да бързаха към пламъците, бяха спрени от млад мъж, който излезе през главния портал.
— Това е дело на Косачи. Няма да се намесвате — заяви той.
Капитанът на пожарникарите, който излезе напред, беше чувал за палежи, свързани с Косачи, но никога не беше ставал свидетел на такъв. Тук имаше нещо гнило. Да, момчето наистина носеше роба на Косач — кралскосиня, обсипана с диаманти — но тя определено не му беше по мярка. Пламъците поглъщаха комплекса с тревожно темпо и капитанът взе бързо решение. Което и да беше това хлапе, то не беше Косач и нямаше право да пречи на усилията им.
— Махни се от пътя! — нареди пренебрежително на момчето. — Останалите, обратно на работа.
Тогава младежът се завъртя със скоростта на светлината. Капитанът усети как подкосява краката му. Стовари се по гръб и изведнъж момчето се озова върху него, болезнено притиснало коляно в гърдите му, стиснало с длан гърлото му, опасно близо до трахеята. Внезапно престана да прилича на момче. Изглеждаше много по-голям. Много по-възрастен.
— КАЗАХ, ЧЕ ТОВА Е РАБОТА НА КОСАЧИ И НЯМА ДА СЕ НАМЕСВАТЕ, ИЛИ ЩЕ ПОДЛОЖА НА ПРИБИРАНЕТО ВСИЧКИ ВАС ОЩЕ СЕГА!
Капитанът на пожарникарите вече знаеше, че е допуснал жестока грешка. Никой друг освен Косач, не можеше да бъде по-авторитетен и да поеме такъв абсолютен контрол над дадена ситуация.
— Да, Ваша чест — изгъргори капитанът. — Съжалявам, Ваша чест.
Косачът се изправи и позволи на капитана да стане. Нареди на хората да се оттеглят, а след като го бяха видели да поваля така умело началника им, те изобщо не се поколебаха.