Очевидно човекът се беше превърнал от прислужник в подмазвач. Не беше значителен преход. Щом той излезе от стаята, Ксенократ пристъпи към истинската причина да дойде тук — да раздруса дървото и да види какво ще падне от него. Наведе се към Роуан.
— Носят се слухове, че Косач — или поне някой, който прилича на Косач — е влязъл в спор с пожарникарите.
Роуан дори не мигна.
— И аз ги чух… има дори клипчета от телефони, качени в мрежата. Доста размазани от дима. Почти нищо не се вижда.
— Да, може би само засилват общото объркване.
— Има ли още нещо, Ваша Светлост? Защото съм доста изтощен, а тази вечер ми предстои финалният тест и трябва да си почина за него.
— Наясно си, че не всички във Форума на Косачите са убедени, че е било инцидент. За всеки случай ще трябва да започнем разследване.
— Логично — отговори Роуан.
— За момента успяхме да идентифицираме Косач Волта и Косач Чомски по пръстените и скъпоценните камъни от робите им, останали край останките им. Рубините на Чомски и цитрините на Волта. Що се отнася до Косач Ранд, почти сигурни сме, че е затисната под руините на гигантския камертон, паднал от покрива на параклиса.
— Логично — повтори Роуан.
— Все пак се оказа, че откриването на Косач Годар ще е истинско предизвикателство. Разбира се, толкова много тоналисти са били субект на Прибирането, преди пожарът да излезе от контрол, че е почти невъзможно да разчитаме на идентификация. Можем да предполагаме, че останките на Косач Годар ще бъдат заобиколени от малки диаманти и големия камък на пръстена му, дори всичко да се е разтопило.
— Логично — отбеляза Роуан за трети път.
— Не е логично обаче, че край скелета, който мислим за негов, не е намерено нито едно от тези неща — заяви Ксенократ. — Няма и череп.
— Странно — каза Роуан. — Е, сигурен съм, че е някъде там.
— Тема за размисъл.
— Може би трябва да потърсят по-старателно.
Чак тогава Ксенократ забеляза момичето, което стоеше на прага, сякаш не можеше да прецени дали да влезе, или да си иде. Ксенократ не беше сигурен колко е чула… дори и да имаше значение.
— Есме — извика я Роуан. — Влез. Спомняш си Негова Светлост Свещеното острие Ксенократ, нали?
— Да — отговори тя. — Той скочи в басейна. Беше забавно.
Ксенократ се размърда неспокойно при споменаването на случката. Не беше от моментите, които искаше да си спомня.
— Организирах връщането на Есме при майка ѝ — информира го Роуан. — Но може да искате сам да я отведете.
— Аз? — отвърна Ксенократ с престорено безразличие. — Защо бих искал нещо подобно?
— Защото сте загрижен за хората — продължи Роуан и намигна в точния момент. — За някои дори повече от други.
Свещеното острие гледаше дъщерята, която не би могъл да признае публично, нито дори само пред себе си, и леко се размекна. Момчето несъмнено го беше планирало. Коварно създание беше този Роуан Дамиш, хитър младеж — пускаше стръвта в нужния момент. Вероятно Роуан заслужаваше по-голямо внимание, отколкото му беше обърнал Свещеното острие в миналото.
Есме изчака да види какво ще се случи и Ксенократ най-сетне ѝ се усмихна сърдечно.
— С удоволствие ще те заведа у дома, Есме.
При тези думи Ксенократ се изправи да си върви, но засега не можеше да го направи. Трябваше да свърши още нещо. Да вземе решение в рамките на своите правомощия. Обърна се към Роуан.
— Вероятно трябва да използвам влиянието си и да отменя разследването — рече. — От уважение към загиналите ни другари. Нека паметта им не бъде петнена от непохватни патолози, които могат да накърнят достойнството им.
— Нека мъртвите си останат мъртви — съгласи се Роуан.
И така постигнаха неизказано споразумение. Свещеното острие щеше да престане да друса дървото, а Роуан щеше да запази тайната на Свещеното острие.
— Ако имаш нужда от място, на което да отседнеш, след като си тръгнеш оттук, Роуан, знай че вратата ми винаги е отворена за теб.
— Благодаря, Ваша Светлост.
— Не, аз ти благодаря, Роуан.
После Свещеното острие хвана Есме за ръка и я поведе към дома ѝ.
38.
Финалният тест
Властта върху живота и смъртта не може да се дава лекомислено, а само въз основа на стабилна и качествена преценка. Получаването на правомощията на Косач не бива да бъде лесно. Ние, които сме основали Форума на Косачите, сме се сблъсквали с трудности във времето и трябва да се уверим, че всеки, който се присъедини към нас в нашата мисия, ще се изправи пред изпит — не само поучителен, но и преобразяващ. Косач е най-висшето призвание сред човечеството и за да бъде осъществено то, новоприетият трябва да го почувства в самото ядро на душата си, за да не забравя никога цената на пръстена, който носи.