Вързан за стола, със запушена уста, ужасѐн и разплакан, беше брат ѝ Бен.
Той се опита да каже нещо, но иззад лепенката се чуваха само приглушени стонове.
Цитра се отдръпна, а след това хукна към петимата Косачи.
— Не! Не можете да го направите! Не можете да ме накарате да го направя.
— Не можем да те накараме да правиш нищо — заяви един от непознатите Косачи, жена във виолетово и с паназиатски черти. — Както и да постъпиш, ще го извършиш по свое желание. — Сетне жената пристъпи напред и подаде малка кутийка на Цитра. — Изборът на оръжие ще бъде случаен. Изтегли листче от кутията.
Цитра протегна ръка и извади сгънат лист. Не се осмели да го разтвори. Обърна се и погледна към брат си, седнал така безпомощно в стола.
— Как може да причинявате подобни неща на хората? — промълви тя.
— Мила моя — заговори Косач Майър с отработено спокойствие, — това не е Прибирането, тъй като все още не си Косач. Просто трябва да го умъртвиш. Линейка дрон ще го откара за съживяване веднага щом изпълниш поставената задача.
— Но той ще си спомня!
— Да — отговори Косач Мандела. — Ти също.
Един от другите непознати Косачи кръстоса ръце и изпъшка почти по същия начин, както беше направила и тя по пътя насам:
— Твърде опърничава е. Да я пратим да си върви. И без това вечерта прекалено се проточи.
— Да ѝ дадем време — отвърна строго Косач Мандела.
Петият Косач, нисък мъж със странна намръщена физиономия, се изправи и прочете от пергамент, който вероятно беше на стотици години:
— Не можеш да бъдеш принуждавана за нищо. Разполагаш с цялото време, което ти е нужно. Трябва да използваш определеното оръжие. Когато приключиш, ще оставиш субекта и ще излезеш пред комисията, за да бъдеш оценена. Наясно ли си с всичко това?
Цитра кимна.
— Вербален отговор, моля.
— Да, наясно съм.
Той се върна на мястото си, а Цитра разгъна листчето. На него беше изписана една-единствена дума.
Нож.
Тя изпусна хартията на пода. Не мога да го направя, каза си. Не мога. Но в ушите ѝ прозвуча нежният глас на Косач Кюри. Да, Цитра, можеш.
В този момент се замисли, че всеки от Косачите във Форума на Косачите е започнал с преминаването на този тест. Всеки един от тях е бил принуден да отнеме живота на някого, когото обича. Да, въпросният човек щеше да бъде съживен, но това не омаловажаваше хладнокръвния акт.
Подсъзнанието на хората не е способно да различи перманентното от временното елиминиране. Макар че Бен щеше да бъде съживен, как щеше да погледне брат си в очите отново? Защото, ако го елиминираше сега, Цитра завинаги щеше да остане тази, която е отнела живота му.
— Защо? — попита тя. — Защо трябва да го правя?
Раздразнителният Косач ѝ посочи вратата.
— Изходът е ето там. Ако ти се струва прекалено, може да си тръгнеш.
— Струва ми се, че тя пита за законовата страна на въпроса — намеси се Косач Майър.
Раздразнителният Косач се присмя, ниският сви рамене. Паназиатката взе да потропва с крак, а Косач Мандела се наведе напред.
— Трябва да го направиш, за да продължиш напред като Косач — обясни Косач Мандела. — Ще знаеш в сърнето си, че най-трудното нещо, което някога ще ти се наложи да направиш… е вече направено.
— Ако си способна да го извършиш — добави Косач Майър, — значи притежаваш вътрешната сила, необходима, за да бъдеш Косач.
Въпреки че част от Цитра копнееше да се завърти и да избяга през тази врата, момичето изпъна рамене, изправи се, протегна ръка и взе двуострия нож. Скри го зад кръста си и приближи към брат си. Извади оръжието чак след като се озова точно пред него.
— Не се бой — рече тя. Коленичи и използва ножа, за да среже въжетата около краката му, а след това около китките, вързани за стола. Опита се да отлепи лепенката на устата, но не се получи, затова сряза и нея.
— Може ли вече да си ида у дома? — попита Бен така безпомощно, че ѝ скъса сърцето.
— Още не — отвърна му тя, все още на колене пред него. — Съвсем скоро ще можеш.
— Ще ме нараниш ли, Цитра?
Цитра не можеше да контролира сълзите си, дори не направи опит. Какъв смисъл имаше?
— Да, Бен. Съжалявам.
— На Прибирането ли ще ме подложиш? — едвам промълви той.
— Не — увери го тя. — Ще те отведат във възстановителен център. Ще бъдеш като нов.
— Обещаваш ли?
— Обещавам.
Изглежда, поне мъничко му олекна. Тя не му обясни защо се налага да направи това и той не попита. Вярваше ѝ. Вярваше, че каквато и причина да има, е достатъчно основателна.