— Ще боли ли? — попита Бен.
Цитра отново не сметна за нужно да го лъже.
— Да, ще боли. Но само за кратко.
Беше му нужно време да го обмисли. Да го анализира. Да го приеме. След това помоли:
— Може ли да го видя?
За момент тя не разбра точно какво я пита, но той посочи ножа. Цитра внимателно го постави в ръцете му.
— Тежък е — каза момчето.
— Знаеш ли, че тексаските Косачи упражняват Прибирането само с двуостри ножове?
— Там ли ще бъдеш Косач? В Тексас?
— Не, Бен. Ще остана тук.
Той завъртя ножа в ръце и двамата се загледаха в отблясъците на острието на светлината. След това ѝ го върна.
— Ужасно уплашен съм, Цитра — промълви той шепнешком, едва чуто.
— Знам. Аз също. Нормално е да се страхуваш.
— Ще получа ли сладолед? — попита той. — Чух, че черпели със сладолед във възстановителните центрове.
Цитра кимна и избърса сълза от бузата му.
— Затвори очи, Бен. Представи си сладоледа, който искаш. После ми разкажи.
Бен направи каквото му беше казано.
— Искам мелба с горещ фъдж, три топки и шоколадови парчен…
Преди да е успял да довърши, тя го придърпа към себе си и заби ножа, както беше виждала Косач Кюри да го прави. Прииска ѝ се да вие от агония, но не си позволи.
Бен отвори очи, погледна я и след миг си отиде. Бен вече го нямаше. Цитра хвърли оръжието и прегърна брат си. После го положи внимателно на земята. През врата зад тях, която дори не беше забелязала, забързано влязоха двама медици по съживяването, вдигнаха умъртвения ѝ брат на носилка и изчезнаха в същата посока, от която се бяха появили.
Лампи осветиха Косачите. Видяха ѝ се много по-далеч от преди. Струваше ѝ се непосилно да прекоси стаята и да иде пред тях, а те започнаха да сипят коментари един през друг.
— Небрежно.
— Ни най-малко: почти нямаше кръв.
— Тя постави ножа в ръката му. Знаете ли колко рисковано е това?
— И всички тези ненужни приказки.
— Тя го подготвяше… уверяваше се, че е готов.
— Защо да е от значение?
— Тя показа кураж, но по-важното е, че прояви състрадание. Не трябва ли всички да се стремим към това?
— Трябва да се стремим към ефикасност.
— Ефикасността трябва да е подчинена на състраданието!
— Въпрос на гледна точка!
Тогава Косачите замълчаха, очевидно съгласни, че не постигат съгласие.
Цитра подозираше, че Косачи Мандела и Майър са на нейна страна, а раздразнителният — не. Не можеше да прецени позициите на другите двама.
— Благодаря ви, госпожице Теранова — каза Косач Майър. — Можете да си вървите. Резултатите ще бъдат оповестени на конклава утре.
Косач Кюри я чакаше отвън в коридора. Цитра изпита силен гняв към жената.
— Трябваше да ми кажете!
— Само щеше да стане още по-зле. А ако бяха усетили, че си имала представа, преди да влезеш в тази зала, щеше да бъдеш дисквалифицирана. — Тя погледна ръцете на Цитра. — Хайде, трябва да се измиеш. Съвсем наблизо има баня.
— Как е минало при останалите кандидати? — попита Цитра.
— Чух, че млада жена категорично отказала и си тръгнала. Едно момче започнало, но не могло да доведе нещата докрай.
— Ами Роуан? — попита Цитра.
Косач Кюри дори не я погледна.
— Оръжието, което е изтеглил, било пистолет.
— И?
Косач Кюри се поколеба.
— Кажете ми!
— Дръпнал е спусъка, още преди да приключат с четенето на инструкциите.
Цитра направи гримаса, щом си го представи. Косач Кюри беше права — не звучеше като онзи Роуан, когото тя познаваше. През какво ли беше преминал, че да стане толкова безчувствен? Не искаше дори да помисля.
39.
Зимен конклав
В полунощ имунитетът на Цитра Теранова и Роуан Дамиш изтече. Всеки от тях можеше да се превърне в субект на Прибирането и ако указът бъдеше спазен — а Форумът на Косачите щеше да се погрижи да бъде, — единият трябваше да осъществи Прибирането на другия.
Из целия свят Косачи се събираха да обсъждат въпроси, свързани с живота, но най-вече със смъртта. Първият конклав за годината в Средмерика щеше да бъде исторически. Никога по-рано Косачи не бяха губили перманентно живота си след упражняване на Прибирането, а спорната природа на събитието го правеше още по-значимо. Не по-малко спорно беше и тримесечното отсъствие на един от стажантите след фалшивите обвинения на Свещеното острие на Средмерика. Днес дори Световният съвет на Форума на Косачите наблюдаваше Фулкръм Сити и макар имената на стажантите рядко да печелеха популярност другаде, освен в местната Бижутерийна комисия, Косачи от всяко кътче на земното кълбо вече знаеха кои са Цитра Теранова и Роуан Дамиш.