— Здравей, Цитра. Радвам се да те видя.
— Здравей, Роуан.
— Може ли кандидатите да се въздържат от приказки помежду си пред целия конклав, моля — намеси се Ксенократ.
Шепненето и бърборенето на събралите се Косачи замлъкна, секунда преди Цитра и Роуан да се изправят пред тях. Никога в тази зала не беше настъпвала пълна тишина. Роуан леко се усмихна — не защото му беше весело, а от удовлетворение. Двамата, рамо до рамо, притежаваха невероятна енергия, която можеше да накара триста Косачи да замълчат. Каквото и да се случеше днес, Роуан имаше този момент.
Цитра успя да запази фасада на стоицизъм, не позволи на адреналина в кръвоносната ѝ система да се отрази на изражението ѝ.
— Бижутерийната комисия проучи стажа ви — каза им Косач Мандела, макар думите му да бяха предназначени по-скоро за целия конклав. — Прегледахме представянето ви на всичките три изпитания — на първото и двамата се провалихте, но и в двата случая съвсем безобидно. Очевидно инстинктът ви е подсказал да се защитите взаимно. Но трябва да защитаваме най-вече Форума на Косачите. На всяка цена.
— Точно така! — провикна се някой от дъното.
— Решението на комисията не беше взето с лека ръка — продължи Косач Мандела. — Знайте, че оценихме всеки от двамата възможно най-честно. — След това извиси глас още по-силно. — Кандидати за титлата Косач, ще приемете ли решението на Бижутерийната комисия на Средмерика? — попита, сякаш имаха възможност да не го приемат.
— Да, Ваша чест — отговори Цитра.
— Аз също, Ваша чест — каза Роуан.
— Тогава нека се знае — продължи Косач Мандела, — че сега и завинаги… Цитра Теранова ще носи пръстена на Косач и ще понася бремето, съпътстващо пръстена.
Залата избухна в радостни възгласи. Не само от очевидните симпатизанти, а и от всички останали. Дори онези, които подкрепяха Роуан, одобриха решението на комисията, а и в крайна сметка каква подкрепа имаше Роуан във Форума на Косачите? Онези, които се възхищаваха на Годар, презираха Роуан, а всеки, който изпитваше известни съмнения в полза на Роуан, вече клонеше към Цитра. Чак сега стана ясно, че Цитра е ръкоположена от мига, в който Годар и учениците му бяха изпепелени в пожара.
— Поздравления, Цитра — рече Роуан сред многолюдното одобрително бучене. — Знаех, че ще успееш.
Тя осъзна, че дори не е в състояние да му отговори, дори не можеше да го погледне.
Косач Мандела се обърна към нея:
— Избра ли името на своя патрон?
— Да, Ваша чест.
— Тогава вземи пръстена, който ти давам, сложи го на пръста си и обяви пред Форума на Косачите в Средмерика и пред света… коя… си… ти… сега.
Цитра Взе пръстена, но ръцете ѝ така трепереха, че едва не го изпусна. Беше ѝ точно по мярка. Тежеше на пръста ѝ, а златният обков беше студен, но бързо пое от горещината на тялото ѝ. Тя вдигна ръката си, както беше виждала да правят ръкоположените кандидати.
— Избирам да бъда позната като Косач Анастасия — обяви тя. — Като най-малкия член на фамилия Романови.
Присъстващите Косачи се извърнаха един към друг и започнаха да коментират избора ѝ.
— Госпожице Теранова — обади се Свещеното острие Ксенократ, видимо недоволен. — Не бих казал, че изборът ви е особено подходящ. Царете в Русия са били известни по-скоро с разточителство, отколкото с принос към цивилизацията, а Анастасия Романова не е направила нищо съществено в краткия си живот.
— Тъкмо затова избрах нея, Ваша Светлост — отвърна Цитра, без да отмества поглед от неговия. — Тя е била продукт на корумпирана система и точно по тази причина ѝ е било отнето правото да живее. Почти същото се случи и с мен.
Ксенократ настръхна на мига. Цитра продължи:
— Ако беше останала жива, кой знае какво можеше да постигне. Може би щеше да промени света и да изчисти фамилното име. Аз избрах да бъда Косач Анастасия. Заклевам се да се превърна в тази възможна промяна.
Свещеното острие продължи да я гледа в очите и запази мълчание. Тогава един Косач се изправи и започна да аплодира. Косач Кюри. След това към нея се присъедини още един и още един и скоро целият Форум на Косачите се изправи на крака в овации към новоръкоположената Косач Анастасия.
Роуан знаеше, че са взели правилното решение. А когато чу Цитра да защитава името на историческия си патрон, ѝ се възхити повече от всякога. Ако вече не стоеше изправен, щеше да скочи на крака и също да се присъедини към овациите.