След като похвалите утихнаха и Косачите седнаха по местата си, Косач Мандела се обърна към Цитра.
— Знаеш какво трябва да направиш.
— Да, Ваша чест.
— Какъв метод избираш?
— Хладно оръжие — отговори тя. — Толкова много от изпитанията ми бяха свързани с хладно оръжие, няма защо това да се различава.
И разбира се, поднос с ножове вече беше подготвен на скрито място. Донесе го младши Косач, ръкоположен едва на Конклава на жътвата.
Роуан погледна внимателно Цитра, но тя не отвърна на погледа му. Огледа подноса с ножовете и накрая се спря на страховито на вид острие с раздвоен връх.
— Вчера използвах този, за да убия брат си — каза Цитра. — Заклех се никога повече да не го докосна, но ето че ще го направя.
— Как е той? — попита Роуан. Най-сетне Цитра го погледна. В очите ѝ се четеше страх, но също и решителност. Добре, помисли си Роуан. Нека е решителна в този момент. Ще бъде по-бързо.
— Във възстановителен център е — рече тя. — Поръчал си е мелба с горещ фъдж, щом се събудил.
— Късметлия — отвърна Роуан и погледна към грандиозната елегия от Косачи. В този момент не бяха толкова конклав, колкото публика. — Очакват шоуто — продължи той. — Ще им го осигурим ли?
Цитра кимна леко.
И в момент на пълна искреност и сърдечност Роуан заяви:
— За мен ще е чест точно ти да ме избереш за Прибирането, Косач Анастасия.
Тогава Роуан пое последен дъх и се подготви да почувства острието ѝ. Но тя все още не беше готова да замахне. Вместо това погледна към пръстена на другата си ръка.
— Това — процеди тя — е задето ми счупи врата.
После отметна юмрук назад и го удари с такава сила в лицето, че едва не го повали. Чу се колективно ахване — не бяха очаквали точно това.
Роуан вдигна длан и напипа кръвта, която шуртеше от огромен прорез на бузата му, оставен от пръстена.
Цитра най-сетне взе ножа и се подготви за Прибирането… но точно когато се канеше да го забие в гръдния му кош, някой нададе вик от подиума зад нея:
— СПРИ!
Беше парламентаристът. Вдигна нагоре собствения си пръстен. Светеше в червено. Този на Цитра също. Роуан се огледа наоколо и видя, че пръстените на всички косачи в радиус от десет метра излъчват същото предупредително сияние.
— Той не може да бъде подложен на Прибирането — обяви парламентаристът. — Има имунитет.
В залата се надигна гневен ропот. Роуан погледна пръстена на Цитра, покрит с кръвта му. Беше прехвърлила неговото ДНК в базата данни за имунитет много по ефективно, отколкото ако сам беше целунал пръстена.
— Ти си гениална, Цитра. Знаеш го, нали?
— За теб съм Почитаемата Косач Анастасия — заяви тя. — Освен това нямам представа за какво говориш. Беше инцидент. — Но блясъка в очите ѝ подсказваше, че е тъкмо обратното.
— Ред! — извика Ксенократ и удари с чукчето си. — Настоявам за ред на конклава. — Цитр… ъъъ… Косач Анастасия, позволихте си безочливо незачитане на декрет на Форума на Косачите!
— Нищо подобно, Ваша Светлост. Бях напълно готова да упражня Прибирането, но вашият парламентарист ме спря. Дори не ми е хрумнало, че Роуан може да получи имунитет.
Ксенократ я изгледа в пълно недоумение, а после бурно се разсмя, въпреки опитите си да се въздържи.
— Хитро и много добре изпипано — призна. — С точно премерена доза отричане. Струва ми се, че ще се впишете доста добре сред нас, Косач Анастасия.
След това се обърна към парламентариста и попита пред какви опции са изправени.
— Предлагам изпращане в затвор за една година, докато имунитетът му изтече.
— Съществуват ли изобщо места, на които човек може да бъде официално затворен? — попита един от другите Косачи. После и останалите Косачи в залата започнаха да дават предложения, някои дори настояваха Роуан да остане под домашен арест, което вещаеше добро или зло, в зависимост от мотивите им.
Щом ситуацията прерасна в дебат по отношение на непосредственото бъдеще на Роуан, Цитра се наведе към него и му прошепна:
— Има поднос с ножове до теб, а на източния изход те чака кола.
След това се изправи и остави бъдещето му изцяло в собствените му ръце.
Стори му се, че няма как да е по-впечатлен от нея. Току-що му беше доказала, че е грешил.
— Обичам те — промълви той.
— Взаимно е — отговори тя. — Сега изчезвай.
Зрелището, което той сътвори, беше истинско чудо. Взе три хладни оръжия от подноса и някак успя да развърти и трите едновременно. Косач Анастасия не направи нищо, за да опита да го спре, но дори и да беше, нямаше да е от полза. Той беше изключително бърз. Хвърли се като мълния долу на централната пътека. Косачът най-близо до него скочи и се помъчи да го спре, но Роуан риташе, завърташе се, стрелваше ножовете и се движеше бързо. Никой не успя да го докосне. В очите на Косач Анастасия той беше същинска смъртоносна стихия. От Косачите, излезли на пътя му, късметлиите се бяха измъкнали само със срязани роби. Тези с по-малко късмет се сдобиха с рани, които дори не разбраха как са получили. Един — Косач Емерсън, както ѝ се стори, — щеше да прекара известно време във възстановителен център.