— Някой ден трябва да попадна в комисия на Косачите — заяви Роуан.
Цитра го изгледа учудена.
— Защо говориш като Фарадей?
— Нали знаеш, когато си в Рим…
— Ние не сме в Рим — напомни му тя. — Ако беше така, мястото, на което се провежда конклавът, щеше да е много по-готино.
Местните ресторанти се надпреварваха да доставят храна за конклава, затова обядът представляваше бюфет отвън в ротондата, още по-разточителен и от закуската — дори Фарадей си сервира порция, което не беше типично за него.
— Не го виня — каза Косач Кюри на Роуан и Цитра с мелодичен, но същевременно остър глас. — За тези от нас, които приемат обета си за въздържание сериозно, конклавите са единствените моменти, в които можем да си позволим лукса на хубавата храна и питиета. Това ни напомня, че сме хора.
Цитра, чиято мисъл беше доста целенасочена, се възползва от шанса да се добере до информация.
— Кога ще бъдат изпитани стажантите? — попита тя.
Косач Кюри се усмихна и приглади назад лъскавата си сребриста коса.
— Онези, които се надяват да получат пръстените си днес, бяха изпитани снощи. Що се отнася до всички останали, ще бъдете изпитани съвсем скоро — добави тя.
Объркването на Цитра предизвика кикота на Роуан, но така само си спечели кръвнишкия ѝ поглед.
— Просто млъкни и се натъпчи добре — изръмжа тя.
Роуан се подчини на драго сърце.
Въпреки че се беше съсредоточила върху предстоящите тестове, Цитра започна да се чуди какво ли ще изпусне от конклава, когато стажантите бъдат извикани за изпитване. И тя като Роуан намираше, че случващото се е незаменимо обучение. Малцина освен Косачите и техните стажанти някога бяха присъствали. А и въпросните малцина само бяха хвърляли бегъл поглед — като върволиците от търговци, които след обяда бяха допуснати едва за десет минути, за да похвалят предимствата на дадено оръжие или отрова. Опитваха се да ги продадат на Форума на Косачите или още по-добре — на Господаря на оръжията, на когото принадлежеше последната дума относно всички покупки на Форума. Звучаха като ужасните хора от инфохолограмите, които твърдяха: „Кълца и филетира! Но почакайте! Това не е всичко!“
Един търговец продаваше дигитална отрова, която превръщаше лечебните нанити в кръвоносната система на човек в хищни малки гадинки, поглъщащи организма на жертвата отвътре навън за по-малко от минута. Той действително използва думата „жертва“, което мигновено помрачи настроението на Косачите. Категорично беше отпратен от Господаря на оръжията.
Най-успешният търговец предлагаше продукт, наречен Спокойно докосване, което звучеше по-скоро като дамски козметичен продукт, отколкото като средство за причиняване на смърт. Жената показа малка таблетка… но тя не беше предназначена за субекта. Хапчето бе за Косача.
— Глътнете го и след няколко секунди пръстите ви ще започнат да секретират трансдермална отрова. Ще осъществите Прибирането върху всеки, когото докоснете през следващия час, мигновено и безболезнено.
Господарят на оръжията толкова се впечатли, че излезе на сцената и сам взе една доза, а после, още преди демонстрацията да е приключила, подложи продавачката на Прибирането. Тя продаде посмъртно петдесет шишенца на Форума на Косачите.
Останалата част от следобеда премина в нови дискусии, спорове и гласувания. Косач Фарадей изрази мнението си само веднъж — когато се стигна до формирането на Комисия по имунитета.
— Струва ми се очевидно, че трябва да се упражнява надзор над осигуряването на имунитет, също както Съветът за подбор упражнява надзор над Прибирането.
Роуан и Цитра отбелязаха със задоволство тежестта, която имаше думата му. Няколко Косачи, които първоначално бяха гласували против създаването на Комисия за имунитета, промениха решението си. И все пак, преди да са взели окончателно решение, Свещеното острие Ксенократ обяви, че времето за законови обсъждания е свършило.
— Въпросът ще бъде на първо място в дневния ни ред на следващия конклав.
Няколко Косачи аплодираха, но имаше и такива, които се изправиха и гръмко изразиха несъгласието си, че решаването на проблема се отлага. Косач Фарадей не даде гласност на собственото си недоволство. Само задиша дълбоко.
— Интересно… — Това бяха единствените му думи.
Коментарът му вероятно би привлякло вниманието на Роуан и Цитра, ако Свещеното острие не беше обявил, че следващата задача е свързана със стажантите.
На Цитра ѝ се прииска да хване ръката на Роуан и да я стиска силно, докато не изцеди и последната му капка кръв, но се въздържа.
Роуан, от своя страна, последва примера на ментора си. Пое дълбоко въздух, а сетне издиша, като се опита да се освободи от тревогата си. Беше научил всичко, което можеше да научи, бе овладял всичко, което бе способен да овладее. Щеше да направи всичко по силите си. Ако се провалеше днес, щеше да разполага с повече от достатъчно възможности да поправи грешките си.
— Късмет — пожела Роуан на Цитра.
— И на теб също — отвърна тя. — Нека накараме Косач Фарадей да се гордее!
Роуан се усмихна на Цитра и си помисли, че и Фарадей може го направи, но не би. Менторът им не отместваше поглед от Ксенократ.
Първите кандидати за Форума на Косачите бяха извикани. Имаше четирима, чийто стаж беше приключил. След като предишната вечер бяха преминали и последния тест, не оставаше нищо друго, освен да бъдат ръкоположени. Или пък не, в зависимост от случая. Говореше се, че има и пети кандидат, който се провалил снощи. Той или тя дори не беше поканен на конклава.
Донесоха три пръстена, поставени върху червени кадифени възглавнички. Четиримата се спогледаха, вече наясно, че макар всички да бяха преминали последния тест, един от тях нямаше да бъде ръкоположен и щеше да си иде посрамен у дома.
Косач Фарадей се обърна към този зад него и каза:
— Само един Косач подложи сам себе си на Прибирането след последния конклав и въпреки това днес се ръкополагат трима… Нима населението е нараснало толкова драстично, че са ни нужни двама допълнителни Косачи?
Тримата избрани стажанти бяха повикани един по един от Косач Мандела, председател на Бижутерийната комисия. Всеки коленичи пред него и той неизменно им казваше по нещо. Сетне им даде пръстените, които те сложиха на ръцете си и вдигнаха на показ пред конклава — в отговор получиха дежурните аплодисменти. След това обявиха патрона си от историята, светилото, чието име щяха да носят. Конклавът приветства всяко от обявените имена и прие косачите Гудол1, Шрьодингер и Колбер2 във Форума на Косачите на Средмерика.
След като тримата напуснаха сцената, остана избухливият младеж, точно както беше предрекъл Фарадей по-рано през деня. Той изчака аплодисментите да утихнат. Косач Мандела заговори:
— Рансъм Паладини, решихме, че няма да бъдеш ръкоположен като Косач. Където и да те отведе животът, желаем ти всичко добро. Ти си отхвърлен.
Младежът постоя там известно време, вероятно помисли, че е шега… или пък последен тест. Накрая стисна устни, лицето му почервеня, закрачи бързо и безмълвно по централната пътека и блъсна тежките бронзови врати, а пантите проплакаха при напускането му.
— Колко ужасно — промълви Цитра. — Поне можеха да го аплодират за старанието.
— Няма отличие за недостойните — отговори Фарадей.
— Един от нас ще си тръгне по този начин — обърна се Роуан към нея. Той реши, че ако се случи на него, няма да бърза по пътеката. Щеше да установи зрителен контакт и да кимне на възможно най-много Косачи на излизане. Без значение дали щеше да бъде избран, беше решен да напусне конклава с достойнство.
— Останалите стажанти може да излязат напред — обяви Ксенократ. Роуан и Цитра се изправиха, готови да посрещнат това, което им беше подготвил Форумът на Косачите.
1
Джейн Гудол (р. 1943) — английска приматоложка, антроположка и етноложка, известна най-вече с четиридесет и пет годишната си изследователска практика върху социалния и семейния живот на шимпанзетата. Директорка на едноименния Институт „Джейн Гудол“ в Националния парк „Гомбе Стрийм“ в Танзания. — Б.ред.
2
Стивън Колбер (р. 1963) — американски телевизионен водещ, актьор и писател, създател на изключително популярните предавания