Няколко Косачи аплодираха, но имаше и такива, които се изправиха и гръмко изразиха несъгласието си, че решаването на проблема се отлага. Косач Фарадей не даде гласност на собственото си недоволство. Само задиша дълбоко.
— Интересно… — Това бяха единствените му думи.
Коментарът му вероятно би привлякло вниманието на Роуан и Цитра, ако Свещеното острие не беше обявил, че следващата задача е свързана със стажантите.
На Цитра ѝ се прииска да хване ръката на Роуан и да я стиска силно, докато не изцеди и последната му капка кръв, но се въздържа.
Роуан, от своя страна, последва примера на ментора си. Пое дълбоко въздух, а сетне издиша, като се опита да се освободи от тревогата си. Беше научил всичко, което можеше да научи, бе овладял всичко, което бе способен да овладее. Щеше да направи всичко по силите си. Ако се провалеше днес, щеше да разполага с повече от достатъчно възможности да поправи грешките си.
— Късмет — пожела Роуан на Цитра.
— И на теб също — отвърна тя. — Нека накараме Косач Фарадей да се гордее!
Роуан се усмихна на Цитра и си помисли, че и Фарадей може го направи, но не би. Менторът им не отместваше поглед от Ксенократ.
Първите кандидати за Форума на Косачите бяха извикани. Имаше четирима, чийто стаж беше приключил. След като предишната вечер бяха преминали и последния тест, не оставаше нищо друго, освен да бъдат ръкоположени. Или пък не, в зависимост от случая. Говореше се, че има и пети кандидат, който се провалил снощи. Той или тя дори не беше поканен на конклава.
Донесоха три пръстена, поставени върху червени кадифени възглавнички. Четиримата се спогледаха, вече наясно, че макар всички да бяха преминали последния тест, един от тях нямаше да бъде ръкоположен и щеше да си иде посрамен у дома.
Косач Фарадей се обърна към този зад него и каза:
— Само един Косач подложи сам себе си на Прибирането след последния конклав и въпреки това днес се ръкополагат трима… Нима населението е нараснало толкова драстично, че са ни нужни двама допълнителни Косачи?
Тримата избрани стажанти бяха повикани един по един от Косач Мандела, председател на Бижутерийната комисия. Всеки коленичи пред него и той неизменно им казваше по нещо. Сетне им даде пръстените, които те сложиха на ръцете си и вдигнаха на показ пред конклава — в отговор получиха дежурните аплодисменти. След това обявиха патрона си от историята, светилото, чието име щяха да носят. Конклавът приветства всяко от обявените имена и прие косачите Гудол1, Шрьодингер и Колбер2 във Форума на Косачите на Средмерика.
След като тримата напуснаха сцената, остана избухливият младеж, точно както беше предрекъл Фарадей по-рано през деня. Той изчака аплодисментите да утихнат. Косач Мандела заговори:
— Рансъм Паладини, решихме, че няма да бъдеш ръкоположен като Косач. Където и да те отведе животът, желаем ти всичко добро. Ти си отхвърлен.
Младежът постоя там известно време, вероятно помисли, че е шега… или пък последен тест. Накрая стисна устни, лицето му почервеня, закрачи бързо и безмълвно по централната пътека и блъсна тежките бронзови врати, а пантите проплакаха при напускането му.
— Колко ужасно — промълви Цитра. — Поне можеха да го аплодират за старанието.
— Няма отличие за недостойните — отговори Фарадей.
— Един от нас ще си тръгне по този начин — обърна се Роуан към нея. Той реши, че ако се случи на него, няма да бърза по пътеката. Щеше да установи зрителен контакт и да кимне на възможно най-много Косачи на излизане. Без значение дали щеше да бъде избран, беше решен да напусне конклава с достойнство.
— Останалите стажанти може да излязат напред — обяви Ксенократ. Роуан и Цитра се изправиха, готови да посрещнат това, което им беше подготвил Форумът на Косачите.
14.
Дребно условие
Наистина вярвам, че хората все още се боят от смъртта, но само стотна спрямо преди. Казвам го предвид настоящите квоти, според които шансът човек да стане субект на Прибирането през следващите сто години е едва един процент. Което означава, че шансът дете, родено днес, да бъде прибрано от този момент до следващите петстотин години от живота му на Земята, е едва петдесет процента.
Разбира се, след като вече не отброяваме годините числено, с изключение на децата и юношите, никой вече не знае на каква възраст точно е — понякога човек не знае дори своите години. В наши дни числото може да се определи само приблизително, с точност до десетилетия. Пишейки това, ще ви кажа, че съм някъде между сто и шейсет и сто и осемдесет годишна, при все че не ми е приятно да мисля за възрастта си. Като всички останали, от време на време и аз се подлагам на значително биологично подмладяване, но като много Косачи не си позволявам да премина границата от четиридесет години. Само Косачите, които са истински млади, трябва да изглеждат такива.
1
Джейн Гудол (р. 1943) — английска приматоложка, антроположка и етноложка, известна най-вече с четиридесет и пет годишната си изследователска практика върху социалния и семейния живот на шимпанзетата. Директорка на едноименния Институт „Джейн Гудол“ в Националния парк „Гомбе Стрийм“ в Танзания. — Б.ред.
2
Стивън Колбер (р. 1963) — американски телевизионен водещ, актьор и писател, създател на изключително популярните предавания