Определям възрастта на най-старите човешки същества някъде около триста години, и то само защото сме толкова близо до Епохата на смъртните. Чудя се какъв ли ще бъде животът ни примерно след хилядолетие, когато средната възраст ще наближи хиляда години. Дали всички ще бъдем ренесансови деца с умения в безбройните области на изкуството и науката, тъй като ще имаме време да ги овладеем? Или пък скуката — чумата на робската рутина, изцяло ще ни завладее и ще ни дава още по-малко основания да живеем безкрайния си живот? Мечтая за първото, но подозирам, че ще е второто.
Роуан настъпи Цитра, докато вървяха към пътеката. Тя изохка тихо, но не го смъмри.
Беше твърде заета да прехвърля оръжия и отрови в съзнанието си. Непохватността на Роуан беше най-малката ѝ грижа.
Цитра мислеше, че ще ги отведат в друга стая в сградата, тихо местенце за изпита им, но други стажанти, които вече бяха присъствали на конклава, поеха по пътеката към свободното пространство пред подиума. Подредиха се в права линия, сякаш без да следват определен ред, и се обърнаха към конклава като участници в хор, затова Цитра застана в редичката до Роуан.
— Какво става? — прошепна тя.
— Не съм сигурен — отвърна той, също шепнешком.
Бяха общо осем. Някои стояха със сковано изражение в опит да овладеят емоциите си, а други се стараеха да не излъчват ужас. Цитра не беше съвсем сигурна какво точно изразява лицето ѝ и леко се ядоса от факта, че Роуан изглежда съвсем нормално, сякаш чакаше автобуса.
— Днес ще изпитва Почитаемата Косач Кюри — обяви Ксенократ.
Залата утихна и Косач Кюри, Гранд дамата на смъртта, пристъпи напред. Тя се разходи два пъти пред редицата от стажанти, огледа ги. После каза:
— На всеки от вас ще бъде зададен по един въпрос. Ще имате една възможност да дадете приемлив отговор.
Един въпрос? Що за изпит можеше да се изчерпи с един въпрос? Как биха могли да тестват нечии знания по този начин? Сърцето на Цитра биеше толкова силно, че имаше чувството как ще изскочи от гърдите ѝ. А утре щеше да се събуди във възстановителен център, станала за посмешище.
Косач Кюри започна от левия край на редицата. Това означаваше, че Цитра щеше да бъде четвъртата, на която щяха да зададат въпрос.
— Джейкъри Цимърман — обърна се Косач Кюри към върлинестото момче в края. — Жена се хвърля пред оръжието ти, предлага да жертва себе си, за да спаси детето си от Прибирането, и умира. Какво ще направиш?
Момчето се поколеба само за миг, а след това отговори:
— Щом възразява на Прибирането, тя нарушава третия закон. По тази причина съм длъжен да подложа цялото ѝ семейство на Прибирането.
Косач Кюри не продума за миг, а след това заключи:
— Неприемлив отговор.
— Но… но… — не разбираше Джейкъри — тя възразява! Според правилото…
— Правилото се отнася за възразяване срещу собственото Прибиране. Ако тя беше избраната, прилагането на третата заповед щеше да бъде уместно. При наличие на каквито и да е съмнения сме длъжни да не допускаме грешки от състрадание. В този случай би трябвало да прибереш детето, да се погрижиш жената да бъде изпратена във възстановителен център и да гарантираш имунитет на нея и останалата част от семейството. — Сетне посочи надолу към множеството. — Слез долу. Твоят ментор ще избере наказанието ти.
Цитра преглътна. Не трябваше ли наказанието за грешка да бъде ужасяващото опознаване на тази грешка? Какво ли наказание би наложил Косач на посрамения си ученик?
Косач Кюри пристъпи към момиче с твърд поглед, високи скули и лице, което сякаш можеше да устои и на ураган.
— Клодет Каталино — започна Косач Кюри. — Сбъркала си с избора на отрова…
— Това не би могло да се случи — заговори Клодет.
— Не ме прекъсвай.
— Но предположението ви е грешно, Почитаема Косач Кюри. — Познавам отровите толкова добре, че никога не бих допуснала грешка. Никога.
— Е — изрече Косач Кюри със смразяваща ирония. — Менторът ти трябва да е изключително доволен, че се е сдобил с първия перфектен ученик в историята на човечеството. — Репликата ѝ предизвика кикот в залата. — Добре тогава — продължи Косач Кюри. — Да речем, че някой, подразнен от самодоволството ти, е саботирал твоята отрова. Субектът ти — мъж, който не е оказал съпротива, изпада в конвулсии и изглежда, че краят ще настъпи бавно и ще е придружен от доста повече болка, отколкото нанитите му биха могли да подтиснат. Какво ще направиш?