Фарадей така беше излязъл от кожата си, че в първия момент не каза нищо. Не можеше дори да намери думи, за да възрази. Накрая гневът му се стовари като природна стихия. Вълна, помитаща брега.
— Това е плесница в лицето на всичко, което сме ние! На всичко, което вършим! Ние се занимаваме с Прибирането, но вие, Косач Годар и методите му… искате да превърнете работата ни в кървав спорт!
— Глупости — обади се Ранд. — Съвсем логично е. Заплахата от Прибирането ще бъде идеалният стимул за постигане на най-високо ниво.
И вместо да отхвърли искането като нелепо, за ужас на Цитра, Ксенократ се обърна към парламентариста:
— Има ли правило срещу подобно нещо?
Парламентаристът помисли и отвърна:
— При положение, че няма прецедент с явяването на двама стажанти, няма как да има правила, които указват как да се случва обучението им. Предложението се вписва в рамките ни.
— Рамки? — кресна Косач Фарадей. — Рамки? Самият морал на Форума на Косачите трябва да бъде наша рамка! Варварство е дори да си го помислим!
— О, моля — отговори Ксенократ с пренебрежително махване на ръката. — Спести ни цялата тази мелодрама, Фарадей. Това е преди всичко следствие от решението ти да вземеш двама стажанти, след като един е напълно достатъчен.
Тогава часовникът започна да отмерва седем часа.
— Настоявам за обстоен дебат и гласуване по този въпрос! — заяви Косач Фарадей, но три удара вече бяха отминали и Ксенократ не му обърна внимание.
— В правомощията си на Свещено острие, нареждам в случая на Роуан Дамиш и Цитра Теранова победителят да бъде длъжен да извърши Прибирането на другия в момента, в който получи пръстена си.
След това удари силно с чукчето си, постави край на конклава и подпечата съдбата им.
15.
Междинното пространство
Има моменти, в които копнея за връзка с Бурята. Предполагам, че невинаги можем да получаваме каквото поискаме. Другите са способни да поискат съвет от Бурята, включително решения за спорове. Някои разчитат на нея в ролята ѝ на довереник, тъй като е известно, че умее да проявява съчувствие, да изслушва и не клюкарства. Бурята е най-добрият слушател на света.
Но не и за Косачите. За нас Бурята е абсолютно безмълвна.
Разбира се, имаме пълен достъп до цялото богатство от информация. Форумът на Косачите използва Бурята за безброй задачи… но за нас тя е просто база данни. Инструмент и нищо повече. Като едно цяло, като съзнание, Бурята не съществува за Косачите.
Но все пак съществува и ние го знаем.
Отчуждаването от колективното съзнание на човешката мъдрост е поредното, което отличава Косачите от останалите.
Бурята трябва да ни вижда. Трябва да е наясно с жалкото съществуване на Форума на Косачите и нарастващата корупция, въпреки че демонстрира безразличие. Дали презира нас. Косачите, но ни търпи, защото се налага? Или просто е взела решение изобщо да не мисли за нас? И кое е по-лошо — да бъдеш презрян или пренебрегнат?
Нощта беше непрогледна, а дъждът се стичаше по прозорците на влака, размазвайки светлинките в далечината, докато накрая и те не изчезнаха. Роуан знаеше, че сега пътуват през провинцията, но тъмнината би могла да е и безвъздушно пространство.
— Няма да го направя — заяви Цитра и наруши мълчанието, което тегнеше над тях още от излизането им от конклава. — Не могат да ме накарат насила.
Фарадей не отрони и дума — дори не я погледна, затова Роуан отговори вместо него:
— Напротив, могат.
Най-сетне Фарадей вдигна поглед към тях.
— Роуан е прав — каза той. — Все ще открият бутона, който да те накара да затанцуваш, и ти ще го направиш, без значение колко противна е музиката.
Цитра изрита празната седалка срещу себе си.
— Как може да са толкова ужасни? Как е възможно да ни мразят толкова?
— Не се отнася за всички — възрази Роуан. — А и не мисля, че се случва заради нас… — Очевидно Фарадей беше уважаван Косач и макар днес да не се изправи открито срещу Годар, чувствата му към него бяха ясни. Вероятно Годар приемаше Фарадей като заплаха — атаката срещу Роуан и Цитра беше предупредителен изстрел.
— Ами ако и двамата се провалим? — предложи Цитра. — Ако и двамата сме твърде слаби стажанти, няма как да изберат нито един от нас.
— Все пак ще го направят — заяви Фарадей така авторитетно и категорично, че всички възражения бяха безсмислени. — Без значение колко зле се представите, те ще се спрат на един от вас дори само заради спектакъла. — Изруга отвратен. — А също и за да поставят прецедент.