— Аз ще се заема.
От тъмнината изникна познат силует, определено чужд за квартала на Фарадей. Златистата роба на Свещеното острие не блестеше в сумрака на прага им. Изглеждаше тъмна, почти кафява.
— Моля… трябва да тръгнете с мен незабавно. Някой ще бъде изпратен за вещите ви.
Тъй като Роуан беше по пижама, а Цитра — по нощница, никой от двамата не копнееше да се подчини, но дълбоко в себе си усещаха, че дрехите им за сън са най-малкият им проблем.
— Къде е Косач Фарадей? — настоя Роуан.
Свещеното острие пое дълбоко дъх, а после въздъхна.
— Позова се на седмата заповед — уведоми ги Ксенократ. — Косач Фарадей сам се подложи на Прибирането.
Свещеното острие Ксенократ беше разплута маса от противоречия. Носеше роба от пищен бароков брокат, но краката му бяха обути в протрити пантофи. Живееше в обикновена барака, но тя се намираше на покрива на най-високата сграда във Фулкръм Сити. Мебелите му не си подхождаха и бяха вехти като от магазин за вещи втора ръка, но подът беше застлан със старинни гоблени, достойни за музейни експонати, вероятно безценни.
— Не мога да изразя огромното си съжаление — заговори той на Роуан и Цитра, които все още бяха твърде шокирани, че да осмислят случилото се. Вече беше сутрин, тримата бяха пътували с частен хипервлак до Фулкръм Сити и сега се намираха на малка дървена веранда с гледка към идеално поддържана морава, която стигаше чак до ръба на седемдесететажна сграда. Свещеното острие не искаше нищо да пречи на гледката му — никой толкова глупав, че да падне от ръба, не си струваше времето или цената за съживяване. — Винаги е ужасно, когато ни напусне Косач — продължи Свещеното острие. — Особено тъй уважаван като Косач Фарадей.
Ксенократ разполагаше с цяла свита от асистенти и подчинени във външния свят, но тук, в дома си, нямаше дори един-едничък прислужник. Поредното противоречие. Беше им запарил чай и сега го сипваше, предложи сметана, но не и захар.
Роуан отпи от своя, но Цитра отхвърли каквато и е любезност от този човек.
— Той беше чудесен Косач и добър приятел — не спираше Ксенократ. — Мнозина ще скърбят за него.
Беше невъзможно да се прецени дали Ксенократ е искрен. Като всичко друго у него, думите му звучаха едновременно искрено… и не.
Беше им разказал подробности за гибелта на Косач Фарадей по пътя насам. В около десет и петнайсет предишната вечер Фарадей бил на перона на гара. Щом влакът приближил, той се хвърлил пред него. Имало и свидетели — вероятно истински са си отдъхнали, че е там, за да извърши собственото си Прибиране, а не на някого от тях.
Ако е бил всеки друг, а не точно Косач, потрошеното му тяло щяло да бъде откарано в най-близкия възстановителен център, но правилата по отношение на Косачите бяха пределно ясни. Не се прилагаше съживяване.
— Но в това няма логика — противеше се Цитра, борейки се със сълзите без особен успех. — Той не беше такъв тип човек. Бе отговорен Косач… и ни обучаваше… много сериозно. Не мога да повярвам, че се е предал просто така…
Роуан запази мълчание по въпроса, чакаше отговор от Свещеното острие.
— Всъщност — заговори Ксенократ — е пределно логично. — Той отпи мъчително дълга глътка от чая си, преди отново да заговори. — Според традицията, когато ментор Косач прибегне към Самоприбиране, всеки, обвързан със стаж при него, е свободен.
Цитра ахна, щом осъзна положението.
— Направил го е — продължи Ксенократ, — за да спаси един от вас от необходимостта да прибере другия.
— Което означава — обади се Роуан — че грешката е ваша. — А след това добави малко по-почтително — Ваша Светлост.
Ксенократ се смрази.
— Ако имаш предвид решението вие двамата да бъдете поставени в смъртоносно съревнование, предложението не беше мое. Волята на Форума на Косачите съвсем не беше такава и намирам твърденията ти за обидни.
— Така и не чухме волята на Форума на Косачите — припомни му Роуан, — тъй като не се проведе гласуване.
Ксенократ се изправи и сложи край на разговора с думите:
— Съжалявам за загубата ви.
Но загубата не беше само на Роуан и Цитра — беше на целия Форум на Косачите и Ксенократ беше наясно с това, без значение дали го признаваше, или не.
— Е… значи бяхме дотук? — промълви Цитра. — Сега у дома ли си отиваме?
— Не точно — отговори Ксенократ и този път погледна всеки от тях в очите. — При все че според традицията стажантите на мъртъв Косач се освобождават, възможно е друг Косач да се кандидатира за продължаване на обучението им. Рядкост е, но се случва.