И винаги е забавно.
Защото без значение, че крахът му е смъртоносен, отново се появява в следващата сцена, също като нашите центрове за възстановяване са само на анимационен кадър разстояние.
Виждала съм човешка немощ, причинена от временно осакатяване, или моментално погребване на живота. Хора, паднали в шахти, ударени от падащи предмети, попаднали на пътя на превозни средства.
И когато се случи, хората все пак се смеят, защото без значение от ужасите, те са като койота — след ден-два ще се върнат като нови, няма им нищо… дори не са помъдрели.
Безсмъртието е превърнало всички ни в анимационни герои.
Цитра не знаеше кое я накара да спомене въпроса, зададен ѝ на конклава. Вероятно неочакваната близост, която изпита към Косач Кюри, след като я видя как нахрани скърбящото семейство и изслуша — действително изслуша — историите за мъжа, субект на Прибирането.
Същата вечер Косач Кюри дойде в стаята на Цитра с чисти чаршафи. Оправиха заедно леглото и щом приключиха, Цитра каза:
— На конклава ме обвинихте, че лъжа.
— Защото това направи — отговори Косач Кюри.
— Как разбрахте?
Косач Кюри не се усмихна, но не я и осъди.
— Когато си живял близо двеста години, някои неща са очевидни.
Тя подаде на Цитра възглавница и тя я пъхна в калъфката.
— Не бутнах онова момиче по стълбите — призна Цитра.
— Подозирах.
Цитра стисна възглавницата. Ако беше живо същество, щеше да го задуши.
— Не я бутнах по стълбите — повтори Цитра. — Бутнах я пред фучащ камион.
Цитра седна и извърна глава от Косач Кюри. Не можеше да погледне жената в лицето, след като ѝ беше признала най-мрачната тайна от детството си. Щом Гранд дамата на смъртта те вижда като чудовище, може наистина да си такова.
— Колко ужасна постъпка — рече Косачът, но без да звучи шокирана. — Това уби ли я?
— На мига — призна Цитра. — Разбира се, върна се на училище три дни по-късно, но възстановяването не променя стореното от мен… а най-лошото беше, че никой не узна. Хората си мислеха, че се е спънала, а всички деца се смяха… защото знаете колко е смешно, когато някой претърпи смъртоносен инцидент. Само дето не беше инцидент, а никой не разбра. Никой не видя, че го направих аз. А щом тя се върна, се оказа, че също е в неведение.
Цитра се насили да погледне към Гранд дамата на смъртта, която седеше на стол в другия край на стаята и се взираше в нея с пронизващите си сиви очи.
— Попитахте ме коя е най-лошата ми постъпка — продължи Цитра. — Е, сега вече знаете.
Косач Кюри не заговори веднага. Просто седеше, а времето минаваше.
— Е — обади се най-сетне Косач Кюри. — Ще трябва да направим нещо по въпроса.
Ронда Флауърс тъкмо беше преполовила следобедната си закуска и някой звънна на входната врата. Не си помисли нищо особено, преди миг по-късно да види майка си, застанала на прага на кухнята, с изражение на истинска болка, което подсказваше, че се е случила голяма беда.
— Те… те искат да видят теб — обяви майка ѝ.
Ронда засмука фидето, което висеше от устата ѝ, и се изправи.
— Кои са те?
Майка ѝ не отговори. Вместо това обви ръце около Ронда, стисна я в силна прегръдка и взе да хлипа. В този момент, през рамото на майка си, тя ги съзря.
Момиче, приблизително на нейната възраст, и жена в лилав тоалет — кройката определено беше на роба на Косач.
— Бъди смела… — прошепна отчаяно майката в ухото на Ронда.
Но смелостта отстъпваше пред ужаса. Просто нямаше достатъчно време да събере сили да се бори със страха. Единственото, което Ронда почувства, беше как стомахът ѝ се свива на топка и изпадна в унес, сякаш наблюдаваше сцена от нечий чужд живот. Тя остави майка си и пое към вратата, където чакаха двете фигури.
— Искали сте да видите мен?
Косачът — жена с лъскава сива коса и пронизващ поглед, се усмихна. Ронда никога не беше предполагала, че Косачите се усмихват. В редките случаи, в които беше виждала такива, те изглеждаха твърде мрачни.
— Не аз, а стажантката ми — обясни жената и посочи момичето. Но Ронда не можеше да отмести поглед от Косача.
— Стажантката ви ще извърши Прибирането?
— Не сме дошли за Прибирането — увери я момичето.
Чак когато чу това, ужасът на Ронда взе връх. Очите ѝ се напълниха със сълзи, но тя бързо ги избърса, тъй като след силния шок я обзе облекчение.
— Можехте да го кажете на майка ми. — Тя се обърна и извика на майка си. — Всичко е наред, не са дошли за Прибирането. — След това излезе и затвори вратата след себе си с пълното съзнание, че ако не го стори, майка ѝ ще настоява да разбере какъв е поводът. Ронда беше чувала за пътуващи Косачи, които се появяват пред прага на хората и молят за подслон през нощта и нещо за хапване. Понякога искаха информация от хората по причини, за които може само да се гадае. Но защо все пак искаха да говорят точно с нея?