И тогава, след много седмици, Цитра получи прозрение. Ако всичко, запазено от Бурята, беше складирано в задния мозък, то не само обществените записи бяха там, а също и личните. Нямаше достъп до тези на други хора, но всичко, качено от самата нея, щеше да е достъпно. Това означаваше, че можеше да започне търсенето с информация за себе си…
— Няма действителен закон, който ми забранява да посетя семейството си, докато съм стажант.
Една вечер Цитра повдигна въпроса по време на хранене без предупреждение или връзка с разговора. Идеята ѝ беше да отвлече вниманието на Косач Кюри. Разбра, че се получи, тъй като до отговора ѝ мина доста време. Кюри сръбна цели два пъти от супата си, преди да продума.
— Такава е стандартната ни практика… и е доста разумна, ако питаш мен.
— Жестока е.
— Ти не присъства ли вече на сватба в семейството?
Цитра се зачуди откъде Косач Кюри знае за това, но нямаше намерение да допусне да излезе от релси.
— След няколко месеца може би ще умра. Мисля, че преди това имам право да видя семейството си няколко пъти.
Косач Кюри загреба още няколко лъжици от супата си, преди да каже:
— Ще го обмисля.
В крайна сметка се съгласи, а Цитра беше убедена, че ще стане така — все пак Косач Кюри беше справедлива жена. Всъщност Цитра не беше излъгала — наистина искаше да види семейството си. Ето как Косачът не можа да разчете непочтени намерения в изражението на Цитра, просто защото нямаше такива. Разбира се, срещата със семейството ѝ беше само една от причините Цитра да се прибере у дома.
Когато Цитра и Косач Кюри поеха по старата ѝ улица, всичко изглеждаше непроменено и в същото време напълно различно. Изпълни я леко усещане за копнеж, макар и сама да не можеше да посочи за какво копнее. Знаеше само, че върви по своята улица, но се чувстваше така, сякаш се намираше в непозната страна, където всички говорят на непознат за нея език. Качиха се с асансьора до етажа на Цитра със закръглена жена и още по-закръглено кученце, изпаднали в пълен ужас. Е, жената, не кучето. Кучето изобщо не се развълнува. Госпожа Йелтнър, така се казваше. Преди Цитра да напусне дома си, госпожа Йелтнър беше постигнала идеално липидно ниво. Очевидно процедурата се бунтуваше срещу обилното хапване и тя беше натрупала повечко тлъстинки на определени места.
— Здравейте, госпожо Йелтнър — поздрави я Цитра с чувство за вина, задето допринася за зле прикрития ужас.
— Р-радвам се да те видя — отвърна тя. Очевидно не помнеше името на Цитра. — Не беше ли извършено Прибиране на вашия етаж по-рано тази година? Не знаех, че е позволено да се избира същата сграда толкова скоро.
— Позволено е — отговори Цитра. — Но днес не сме дошли за Прибирането.
— Въпреки това — намеси се Косач Кюри — всичко е възможно.
Щом асансьорът спря на етажа ѝ, госпожа Йелтнър буквално се спъна в кучето си в бързината си да се махне.
Беше неделя, така че родителите на Цитра и брат ѝ бяха у дома и чакаха. Посещението не беше изненада, но физиономията на баща ѝ беше стъписана, щом отвори вратата.
— Здрасти, тате — каза Цитра.
Той я прегърна, и то топло, но все пак не съвсем непринудено.
— Липсваше ни, миличка — рече майка ѝ и също я прегърна. Бен запази дистанция и остана втренчен в Косача.
— Очаквахме Косач Фарадей — обясни баща ѝ на облечената във виолетово жена.
— Дълга история — намеси се Цитра. — Сега имам нов ментор.
А Бен избърбори:
— Вие сте Косач Кюри!
— Бен — скастри го майка им. — Не бъди груб.
— Но това сте вие, нали така? Виждал съм снимки. Вие сте прочута.
Косачът се усмихна скромно.
— По-точно скандална.
Госпожа Теранова посочи към дневната.
— Заповядайте, моля.
Но Косач Кюри не прекрачи прага.
— Имам работа другаде — заяви тя. — Ще се върна за Цитра привечер.
После кимна на родителите ѝ, намигна на Бен и си тръгна. В мига, в който затвори вратата, близките на Цитра си отдъхнаха, сякаш бяха задържали дъха си.
— Не мога да повярвам, че те обучава Косач Кюри. Гранд бабата на смъртта.
— Гранд дама, не гранд баба.
— Дори не знаех, че все още е сред нас. Не трябва ли Косачите да приберат сами себе си в определен момент?
— Не трябва да правим нищо — отвърна Цитра, донякъде изненадана колко малко знаят родителите ѝ за порядките във Форума на Косачите. — Косачите прибягват до Самоприбиране само ако го пожелаят. — Или ако бъдат убити, помисли си Цитра.