— Браво! — Косач Годар изглеждаше по-доволен, отколкото Роуан някога го беше виждал. — Много добре!
Линейките дронове започнаха да се спускат отгоре, събираха жертвите и ги откарваха в най-близките възстановителни центрове. А Роуан усети, че се усмихва. Беше освободил нещо у себе си. Не знаеше дали е добро, или лошо. И въпреки че част от него копнееше да падне на колене в тревата и да повърне закуската си, друга го караше да вие към луната като вълк.
25.
Пълномощник на смъртта
Ако преди година ми бяхте казали, че ще знам как да боравя с повече от двайсет вида хладни оръжия, че ще стана експерт в стрелбата и ще владея поне десет начина да прекратя живот с голи ръце, щях да се изсмея и да ви препоръчам да направите пренастройка на мозъка си. Изумително е какво може да се случи за четири кратки месеца.
Обучението при Косач Годар е различно от това при Косач Фарадей. Физическата подготовка е интензивна и не мога да отрека, че ставам все по-добър във всичко, което правя. Ако аз съм хладно оръжие, то всеки ден се наточвам на брус.
Вторият ми конклав предстои само след няколко седмици. Първият тур се изчерпа със задаването на лесен въпрос. Казаха ми, че следващия път ще бъде различно. Не се знае какво ще се очаква от стажантите. Едно е сигурно — ще има сериозни последствия за мен, ако не се представя според очакванията на Годар.
Уверен съм, че ще успея.
На инженера му харесваше да вярва, че работата му в лабораториите за магнитни двигатели е полезна, макар да изглеждаше безсмислена. Магнитните влакове вече се движеха възможно най-ефикасно. Приложенията за личните транспортни средства имаха нужда само от малки настройки. Вече нямаше „нови и подобрени“, а просто различни — нови стилове и рекламиране на променената визия, при все че основната технология си оставаше съвсем същата.
На теория имаше поле за нови изяви, което трябваше да бъде проучено. Защо иначе Бурята щеше да им възложи работата?
Имаше ръководители на проекта, които знаеха повече за крайната цел на задачата им, но никой не разполагаше с пълната информация. Все пак се изказваха предположения. Отдавна се вярваше, че ще е необходима комбинацията от соларен вятър и магнитно задвижване за успешно пътуване в Космоса. Перспективите бяха изместени на заден план преди много години, но това не означаваше, че щяха завинаги да останат там.
Навремето бяха провеждани мисии за колонизиране на Марс, проучване на луните на Юпитер и дори опити за достигане на по-далечни звезди, но всички те завършиха с пълен и катастрофален провал. Корабите избухваха. Колонизаторите измряха, а далеч в Космоса смъртта означаваше смърт, също така безвъзвратна като Прибирането. Идеята за окончателна гибел без контролираната намеса на Косач беше твърде трудна за понасяне в свят, постигнал безсмъртие. Бурният обществен отзвук сложи край на проучването на космоса. Земята беше единственият ни дом и щеше да си остане така.
Точно затова, предполагаше инженерът, Бурята напредваше толкова бавно и внимателно с този проект — за да не привлича общественото внимание. В никакъв случай не можеше да се говори за непочтеност, тъй като Бурята не беше способна на подобно нещо. Просто проявяваше дискретност. Мъдра дискретност.
Вероятно един ден Бурята щеше да обяви, че докато вниманието на всички е било насочено другаде, човечеството е установило надеждно присъствие отвъд границите на планетата Земя. Инженерът очакваше с нетърпение този момент и наистина смяташе, че ще доживее да го види. Нямаше причина да вярва, че няма да се случи.
До деня, в който група Косачи не нахлуха в изследователската му лаборатория.
Роуан се събуди от замеряне с хавлиена кърпа в лицето.
— Ставай, спяща красавице — каза Косач Волта. — Вземи душ и се облечи, днес е денят.
— Какъв ден е днес? — попита Роуан, твърде изтощен дори да се надигне в седнало положение.
— Денят на Прибирането! — обяви Волта.
— Искаш да кажеш, че Прибирането наистина е част от заниманията ви? Мислех, че само празнувате и харчите парите на хората.
— Просто стани, умнико.
Щом спря душа, Роуан чу тракането на хеликоптерна перка, излезе на моравата и видя, че машината вече ги чака там. Роуан не се изненада от факта, че е боядисана в кралскосиньо и украсена с блестящи звезди. Всичко, свързано с Косач Годар, напомняше за егото му.