И пазачът направи тъкмо това. Насочи се към стълбището в другия край, спусна се чак до долу, измъкна се през евакуационния изход и не спря да тича, докато не стигна достатъчно далеч, че да не чува писъците.
— Започваме от шестия етаж и продължаваме до последния — заяви Годар на останалите. Излязоха от стълбищната площадка и се озоваха срещу жена, която чакаше асансьора. Тя ахна и застина на място.
— Бау — каза Косач Чомски, жената потрепна и изпусна папките, които държеше. Роуан знаеше, че всеки от Косачите може да я унищожи само за миг. Вероятно и тя го съзнаваше, тъй като се подготви.
— Каква степен на достъп имаш? — попита я Годар.
— Първо ниво — отговори тя.
— Това добре ли е?
Тя кимна и му подаде баджа си.
— Благодаря — рече той. — Ще бъдеш пощадена.
После тръгна към заключена врата и плъзна картата пред нея.
Роуан се почувства замаян и осъзна, че всеки момент може да припадне.
— Аз ще изчакам тук — избърбори той. — И бездруго не мога да извършвам Прибирането. Ще изчакам тук.
— В никакъв случай — отсече Чомски. — Идваш с нас.
— Но… но каква ще е ползата? Само ще ви се пречкам.
Тогава Косач Ранд ритна стъклото на противопожарната аларма, извади оттам брадва и му я подаде.
— Ето — заяви. — Ще чупиш разни неща.
— Защо?
Тя му намигна.
— Защото можеш.
Служителите в зала 601, която заемаше цялата северна част от етажа, бяха абсолютно неподготвени. Косач Годар и хората му застанаха в центъра.
— Внимание! — обяви той възможно най-театрално. — Чуйте ме всички. Днес сте избрани за Прибирането. Пристъпете напред и посрещнете участта си.
Мърморене, ахкане и шокирани възгласи. Никой не излезе напред. Никой никога не го правеше. Годар кимна към Чомски, Волта и Ранд и те тръгнаха през лабиринта от разделени работни места, без да оставят жива душа след себе си.
— Аз съм вашият край! — обясняваше Годар. — Аз съм възмездието. Вашият портал към живот отвъд този!
Остриета, куршуми и огън. Офисът избухна в пламъци. Задействаха се аларми, пръскачки бълваха ледена вода от тавана. Мишените бяха обградени от стихии и смъртоносните погледи на четирима обучени ловци. Никой нямаше шанс.
— Аз съм последната ви дума! Вашата омега! Носителят на вашия мир и покой. Прегърнете ме!
Никой не го прегърна. Повечето хора се гърчеха и молеха за милост, но нямаше милост в бързината, с която бяха погубвани.
— Вчера вие бяхте богове. Днес вече сте смъртни. Гибелта ви е моят дар към вас. Приемете го с чест и достойнство.
Косачите бяха така улисани, че никой не забеляза как Роуан се измъкна и отиде до зала 602, където затропа по стъклената врата, за да привлече вниманието на някого и да го предупреди какво се задава.
— Тръгвай по задното стълбище — нареди той на мъжа. — Вземи със себе си колкото можеш повече хора. Не задавай въпроси… просто върви!
Дори мъжът да изпитваше някакви съмнения, те бяха прогонени от звуците на отчаяние и мъка, долитащи от другата страна на коридора.
Няколко минути по-късно, след като Годар, Волта и Чомски бяха приключили със зала 601, прекосиха коридора и влетяха в 602. За късмет на Роуан, го завариха да размахва брадвата и да троши компютри, бюра и всичко по пътя си, точно както му беше наредено.
Косачите се движеха по-бързо от огъня, по-бързо от потока работещи, които се опитваха да избягат. Волта и Чомски блокираха две от трите стълбища. Ранд се придвижи до главния вход, застана там като Голиат и започна да поваля повечето хора, които се опитваха да избягат през предните врати. Годар не спираше с ритуалните си тиради, докато вървеше през паникьосаната тълпа и размахваше оръжия, както му падне, а Роуан вилнееше с брадвата върху всичко по пътя си и тайно насочваше когото успееше към неохраняваното стълбище.
Всичко приключи за по-малко от петнайсет минути. Сградата потъна в пламъци, хеликоптерът вече кръжеше над нея, а Косачите поеха към главния вход като четирима ездачи от постмортален апокалипсис.
Роуан вървеше най-отзад, влачеше брадвата по мраморния под, а накрая я пусна със силно дрънчене.
Озоваха се пред повече от десет пожарни коли и линейки дронове, а зад тях — тълпа оцелели. Някои се разбягаха, щом видяха Косачите да излизат, но имаше и мнозина, които останаха, тъй като възхищението им надделя над ужаса.
— Виждаш ли — обърна се Годар към Роуан. — Пожарникарите не могат да се намесват в действията на Косачи. Ще оставят цялата сграда да изгори до основи. Що се отнася до оцелелите, осигурихме си чудесна публика.