След това пристъпи напред и се обърна към онези, които не бяха побягнали:
— Прибирането приключи — обяви той. — Всички оцелели ще получат имунитет. Излезте напред. — Той протегна ръка, онази с пръстена. Останалите Косачи последваха примера му и направиха същото.
В началото никой не посмя да излезе — вероятно се бояха, че може да е номер. Но след малко един изцапан с пепел работник се престраши и беше последван от втори и трети, докато накрая цялото множество не се втурна към тях. Първите няколко коленичиха и целунаха пръстените на Косачите. Щом останалите видяха, че всичко е истинско, се втурнаха напред и обградиха Косачите.
— Спокойно — извика Волта. — Един по един!
Същата тази тълпа, която се беше устремила към бягство, изведнъж се буташе към животоспасяващите пръстени. Сякаш всички забравиха за мъртвите си колеги.
Щом хората около тях се скупчиха и развълнуваха прекалено, Годар отдръпна ръката си, извади пръстена и го подаде на Роуан.
— Дойде ми до гуша — каза му. — Вземи го. Сподели обожанието.
— Но… не мога. Не съм ръкоположен.
— Може да го използваш, ако ти дам позволение като пълномощник — увери го Годар. — А точно сега имаш моето позволение.
Роуан го сложи, но пръстенът му беше широк и той го премести на средния си пръст, където не беше така хлабав. После вдигна ръка, както бяха направили останалите Косачи.
Хората не ги интересуваше на кой пръст е пръстенът, нито пък на чия ръка. Буквално се катереха един върху друг, за да го целунат и да благодарят за справедливостта, любовта и милостта му, наричаха го Ваша чест и дори не забелязваха, че не е Косач.
— Добре дошъл в живота като господ — приветства го Косач Волта. Междувременно сградата зад тях изгаряше до основи.
26.
Различен от останалите
Ние сме мъдри, но не съвършени, проницателни, но не всевиждащи. Съзнаваме, че като създадем Форума на Косачите, ще удовлетворим дълбока необходимост, но ние, първите Косачи, все още имаме своите недостатъци. Човешката природа е и предсказуема, и загадъчна — склонна към значителен и неочакван напредък и все пак замъглена от егоистичните интереси. Надеждата ни е, благодарение на десет прости, справедливи закона, да избегнем човешките несъвършенства. Най-искреният ми копнеж е с времето мъдростта ни да постигне същата цялост като познанията ни. А ако експериментът ни претърпи провал, подсигурили сме начин да го избегнем.
Дано Бурята помогне на всички ни, в случай че ни потрябва този път за бягство.
Същата вечер празнуваха, въпреки че Роуан нямаше никакъв апетит, колкото и да се насилваше. Годар яде достатъчно за всички. Беше превъзбуден от лова през деня, като вампир, изсмукващ живота от жертвите си. Беше по-чаровен и по-ведър от всякога, говореше неща, които разсмиваха цялата компания.
Колко е лесно, мислеше си Роуан, да те завладее. Да бъдеш привлечен от елитния му клуб също като останалите.
Очевидно Чомски и Ранд бяха замесени от същото тесто като Годар. Не показваха дори намек за гузна съвест. За разлика от Годар обаче, не страдаха от грандомания. За тях Прибирането беше спорт, правеха го заради удоволствието и както Косач Ранд съвсем правилно обобщи, защото могат. Бяха повече от доволни, че са свободни да размахват оръжия, докато Годар се вживяваше в ролята на Ангел на смъртта. Роуан не можеше да прецени дали Косачът наистина си вярва, или всичко е театър. Поддържане на интереса към шоуто.
Косач Волта беше различен. Да, вилня из офисите и участва наравно с останалите в Прибирането, но беше по-мълчалив по време на полета, когато се връщаха с божествената си машина. А сега, на вечеря, почти не докосна храната в чинията си. Постоянно ходеше да си мие ръцете. Може би си мислеше, че никой няма да забележи, но Роуан обърна внимание. Също и Есме.
— Косач Волта винаги е докачлив след Прибирането — наведе се Есме и подшушна на Роуан. — Не го зяпай, за да не метне нещо по теб.
По средата на вечерята Годар поиска финална бройка.
— Прибрахме двеста шейсет и три — отговори му Ранд. — Малко превишихме квотата си. Другия път ще трябва да се ограничим.
Годар удари отвратен с юмрук по масата.
— Проклетите квоти са истинско наказание! Ако не бяха те, всеки ден можеше да бъде като днешния. — След това Годар се обърна към Косач Волта и попита как върви задачата му. Работа на Волта беше да организира срещи с близките на починалите, за да могат да получат полагащия им се имунитет.