— Цял ден обикалях семействата — отговори Волта. — Утре рано сутринта ще чакат на опашка при портала.
— Трябва да ги пуснем вътре — отвърна Годар със самодоволна усмивка. — Може да погледат тренировката на Роуан на моравата.
— Мразя скърбящите — обади се Ранд, бодна парче месо и го пренесе в чинията си. — Устната им хигиена винаги е отвратителна — пръстенът ми вони поне час след даването на имунитет.
Неспособен да понесе повече, Роуан се извини.
— Обещах на Есме да поиграем на карти след вечеря, а става късно.
В думите му нямаше и капчица истина, но той погледна Есме и тя кимна, доволна да бъде част от конспирацията.
— Но така ще пропуснете крем брюлето — възрази Годар.
— Ще има повече за нас — обади се Чомски, грабна от ребърцата и ги загриза.
Роуан и Есме се оттеглиха в стаята за игри и се впуснаха джин руми, милостиво необезпокоявани от приказки за Прибирането, квоти и целуване на пръстени. Роуан беше благодарен, че кралят на самоубийствата3 държи монопола върху нещастието в тази стая.
— Трябва да извикаме и останалите при нас — предложи Есме. — Тогава ще можем да играем и с купите и спатиите. Не става само с двама играчи.
— Не ми се играят карти с Косачи — сряза я Роуан безизразно.
— Не говорех за тях, глупчо, имам предвид прислугата. — Тя прибра деветката му в секундата, в която я пусна, като че ли не беше забелязал как ги събира. Победата ѝ днес беше награда, задето му помогна да избяга от трапезарията.
— Понякога играя карти със синовете на мъжа, който поддържа басейна — сподели му тя. — Но те не ме харесват особено, като се има предвид, че преди къщата е била тяхна. Сега се бутат в обща стая в крилото за прислугата. — А после добави. — Знаеш ли, че спиш в една от техните стаи? Затова и теб не харесват много.
— Сигурен съм, че не харесват никого от нас.
— Може би е така.
Вероятно се дължеше на факта, че Есме още бе мъничка, но сякаш се намираше в пълно неведение защо на Роуан му е толкова тежко. Вероятно знаеше и друго, освен да задава въпроси и да коментира какво е видяла. Приемаше положението си такова, каквото е, и никога не казваше лоша дума за благодетеля си — или по-скоро за похитителя си, тъй като Есме очевидно беше затворник на Годар, при все че може би не го възприемаше така. Клетката ѝ беше златна, но все пак си оставаше клетка. Така или иначе, неведението беше нейната благословия и Роуан реши да не разбива илюзията ѝ, че е свободна.
Роуан изтегли асо, което му трябваше за ръката, но въпреки това го пусна.
— Годар някога говори ли с теб? — попита той Есме.
— Разбира се, че говори с мен — отвърна тя. — Постоянно ме пита как съм и дали има нещо, от което се нуждая. Ако има, прави всичко възможно да го получа. Ето, миналата седмица поисках…
— Не, не питам за такъв разговор — прекъсна я Роуан. — Имам предвид истински разговор. Някога споменавал ли е защо си толкова важна за него?
Есме не отговори. Вместо това свали картите си. Деветки и тройки.
— Руми — обяви тя. — Ти губиш.
Роуан събра картите.
— Косач Годар трябва да е имал основателна причина, за да те остави жива и да ти осигури имунитет. Изобщо ли не си любопитна каква е тя?
Есме сви рамене и продължи да стиска устни. Чак след като Роуан раздаде отново картите, тя каза:
— Всъщност Косач Годар не ми е давал имунитет. Може да ме избере за Прибирането винаги, когато поиска, но не прибягва към това. — Сетне се усмихна. — Което ме прави още по-специална, не мислиш ли?
Изиграха четири игри. Едната Есме спечели съвсем честно, в две Роуан я остави да го победи и отбеляза точка в последната, за да не е толкова очевидно, че ѝ се е дал в предишните. Докато приключат, останалите се бяха навечеряли и се заемаха с обичайните си късни занимания. Роуан се опита да избегне всички и да се отправи директно към стаята си, но по пътя чу нещо, което го накара да спре. От спалнята на Косач Волта се чуваше приглушено хлипане. Ослуша се пред вратата, за да се увери, че не си въобразява, а после превъртя топката. Вратата не беше заключена. Бутна я леко и надникна вътре.
Косач Волта седеше на леглото, скрил лице в дланите си. Тялото му се тресеше от ридания, които той безуспешно се опитваше да потисне. Мина известно време, преди да вдигне глава и да види Роуан.
Скръбта на Волта мигновено прерасна в гняв.
— Кой ти позволи да влизаш тук, по дяволите? Махай се! — Хвана най-близкия предмет — стъклено преспапие — и го хвърли по Роуан, точно както Есме беше предвидила. Би причинило доста сериозна травма на главата му, но Роуан се наведе и ударът попадна във вратата, където остави сериозна вдлъбнатина в дървото, вместо в черепа на младежа. Роуан можеше да си иде. Вероятно би било най-разумният ход, но подобно поведение не беше силата му. Негов специалитет беше да си пъха носа там, където не му е работа.
3
Друго наименование на поп купа, изобразяван върху картата с меч, с който привидно пронизва главата си. — Б.ред.