Влезе в стаята и затвори вратата след себе си, готов да избегне следващия летящ предмет.
— Трябва да бъдеш по-тих, след като не искаш никой да те чуе — заяви на Волта той.
— Само да споменеш пред някого, и ще направя живота ти истински ад.
Роуан се разсмя, тъй като заплахата предполагаше, че животът му все още не е такъв.
— Смешно ли ти се струва? Ще ти покажа кое е смешно.
— Извинявай. Нямах намерение да се смея. Но не се смеех на теб, ако това си помислил.
След като Волта вече не го замеряше с разни неща, Роуан взе един стол и седна достатъчно далеч, че да осигури на Косача пространство.
— Днес беше тежко — каза Роуан. — Не те виня.
— Какво знаеш изобщо? — процеди Волта.
— Знам, че ти не си като другите — отговори Роуан. — Наистина не си.
Тогава Волта вдигна към него зачервените си от сълзи очи, които вече не се опитваше да прикрие.
— Искаш да кажеш, че нещо не ми е наред — Волта отново сведе поглед и стисна юмруци, но Роуан дори не помръдна, тъй като не очакваше да бъде набит. Подозираше, че Волта би използвал юмруците срещу себе си, стига да можеше.
— Косач Годар е бъдещето — повтори за сетен път Волта. — Не искам да бъда част от миналото. Разбираш ли?
— Но днес се почувства отвратително, нали? Дори повече от мен, защото не беше наблюдател, а част от случващото се.
— И ти скоро ще бъдеш част.
— Може би не — отговори Роуан.
— О, ще бъдеш. В мига, в който се сдобиеш с пръстена и елиминираш малката си приятелка, ще разбереш, че няма връщане назад.
Роуан преглътна — опита се да не върне оскъдната порция, която беше изял на вечеря. Лицето на Цитра изникна в съзнанието му, но той го прогони. Не можеше да си позволи да мисли за нея сега.
Роуан знаеше, че е поел риск с Волта. Единственият вариант беше да доведе всичко до благоприятен край.
— Ти само се преструваш, че харесваш Прибирането — продължи той. — Но го мразиш повече от всичко друго. Твоят ментор е бил Косач Неру, а той е истински представител на старата школа, което означава, че те е избрал заради факта, че си съвестен. Не искаш да отнемаш живот… и определено не искаш да отнемаш десетки наведнъж.
Волта скочи — движеше се по-бързо отколкото човек можеше да предположи, че е възможно. Сграбчи Роуан и го блъсна в стената така, че младежът усети тежко липсата на обезболяващите нанити.
— Никога няма да повтаряш това пред никого, чу ли? Стигнах твърде далеч, че да си позволя да рискувам позицията си. Няма да допусна да ме изнудва сополив стажант.
— Това ли си мислиш, че правя? Че те изнудвам?
— Не си играй с мен! — изръмжа Волта. — Знам защо си тук.
Роуан се почувства искрено разочарован.
— Мислех, че ме познаваш.
Миг по-късно Волта започна да се отпуска.
— Никой не познава никого, не е ли така? — промълви.
— Обещавам, че няма да кажа на никого. И не искам нищо от теб.
Най-сетне Волта свали гарда.
— Съжалявам. Когато си заобиколен от толкова много кроежи, започваш да си мислиш, че всички играят така. — Отново седна на леглото. — Вярвам ти, защото знам, че си по-добър. Всъщност го знам от момента, в който Годар те взе. Вижда у теб предизвикателство. Защото ако успее да накара някой от стажантите на Фарадей да приеме неговия начин на мислене, значи може да убеди всекиго друг.
В този момент на Роуан му се стори, че Волта не е много по-възрастен от него самия. Винаги беше излъчвал увереност, която го караше да изглежда по-улегнал, но сега уязвимостта му разкри истината. Беше на не повече от двайсет. Това означаваше, че е Косач най-много от две години. Роуан нямаше представа каква е причината да премине от учението на старата школа към свитата на Годар, но можеше да си представи. Виждаше как някой младши Косач може да бъде привлечен от блясъка и харизмата на Годар. Все пак Годар предлагаше на учениците си всичко, което може да пожелае човешкото сърце, в замяна на пълното незачитане на собствената си съвест. В професия, в която съвестта е по-скоро слабост, кой би искал да има такава?
Роуан седна и дръпна стола си достатъчно близо до Волта, че да си говорят шепнешком.
— Ще ти кажа какво си мисля — започна Роуан. — Годар не е Косач. Той е убиец. — За пръв път се осмеляваше да го изрече на глас. — Много е написано за убийците от Епохата на смъртните, чудовища като Джак Изкормвача или Чарлз Мейсън, или пък Сайбър Сали. Единствената разлика между тях и Годар е, че хората позволяват на Годар да му се размине. Смъртните са знаели колко погрешно е това, но някак сме допуснали да забравим.