— Светът има талант да награждава лошите прояви със слава — коментира Косач Кюри след качването на част от записите. След това стана някак меланхолична. — Наясно съм с недостатъците на това да си популярен Косач — призна тя, макар на Цитра вече да ѝ беше известно. — В началото бях вироглава и глупава. Мислех си, че като избирам правилните хора за Прибирането, ще мога да направя света по-добър. С цялата си арогантност вярвах, че виждам ясно цялостната картина, която убягва на другите. Но разбира се, и аз бях ограничена като всички останали. Когато избрах за Прибирането президента и целия му кабинет, разтърсих света, но в действителност светът беше разтърсен и без мен. Наричаха ме госпожица Сеч, а с времето се превърнах в Гранд дамата на смъртта. Посветих повече от сто години на опити да постигна анонимност, но дори и най-малките деца ме познават. Родителите ме използват като Торбалан, за да накарат отрочетата си да се държат прилично. Бъди добър или Гранд дамата ще дойде за теб. — Косач Кюри тъжно поклати глава. — В повечето случаи славата е мимолетна, но когато си Косач, постъпките ти са увековечени. Послушай съвета ми, Цитра, и поддържай неутралитет.
— Може и да сте Косач знаменитост — отбеляза Цитра, — но дори и в най-спорните си решения не можете да се сравнявате с Годар.
— Не, за щастие, не мога — съгласи се Косач Кюри. — Никога не съм възприемала живота като спорт. Разбираш ли, някои хора търсят известност, за да променят света, а други — за да го завладеят. Годар е от втория вид. — Следващите ѝ думи осигуриха на Цитра много безсънни нощи. — Вече не мога да имам доверие на твоя приятел Роуан. Годар има способността да разяжда като киселина, плисната в очите. Най-доброто, което би могла да направиш, щом настъпи време за Зимния конклав, е да спечелиш пръстена и бързо да подложиш момчето на Прибиране, преди киселината да е стигнала още по-дълбоко.
Цитра беше благодарна, че до Зимния конклав остават месеци. Сега трябваше да се тревожи за Конклава на жътвата. Първоначално очакваше с нетърпение да дойде септември, но с приближаването му започваше да се ужасява. Не я тревожеше изпитът. Чувстваше се подготвена за каквито и да е предизвикателства, на които можеха да подложат стажантите. Плашеше се от срещата с Роуан, тъй като нямаше представа как са му се отразили всичките месеци, прекарани с Годар. Спечели този пръстен и бързо го подложи на Прибирането, беше я посъветвала Косач Кюри. Е, точно сега Цитра нямаше да се тревожи за бъдещето. Разполагаше с четири месеца, преди да ѝ се наложи да вземе подобно решение. Но часовникът постоянно тиктакаше. Приближаваше ги неумолимо към тяхната смърт.
Конклавът на жътвата се състоя в ясен, но бурен септемврийски ден. Бурята беше ограничила броя на зрителите на предишния конклав, но този път пред сградата на Капитолия във Фулкръм Сити се беше събрало огромно множество. Имаше още повече служители на реда, които да контролира напиращата тълпа. Някои Косачи — предимно представители на старата школа — пристигнаха пеша, предпочели кратка разходка от хотелите си, вместо бляскава поява. Други се бяха спрели на впечатляващи коли, за да подчертаят статута си на знаменитости. Новинарските екипи насочваха камерите си, но се стремяха да пазят дистанция. Все пак не беше червен килим. Никакви въпроси, никакви интервюта, нито твърде любопитно надничане. Косачите махаха срещу камерите, изправяха рамене, за да изглеждат високи, и се завъртаха в най-подходящата поза.
Косач Годар и свитата му се появиха в лимузина — кралскосиня с огромни диаманти, в случай че възникнеха съмнения кой е вътре. Щом Годар и антуражът му се появиха, от публиката се разнесоха възклицания, сякаш присъствието им беше равносилно на шоу с фойерверки.
— Ето го!
— Това е той!
— Толкова е красив!
— Така страшен!
— Има чудесна прическа!
Годар се спря да погледне към публиката и да помаха с ръка с кралски маниер. След това се загледа в случайно момиче сред тълпата, погледна го в очите, посочи го и продължи нагоре по стълбите, без да каже нищо.
— Толкова е странен!
— Колко е загадъчен само!
— Така чаровен!
Що се отнася до момичето, то остана впечатлено, ужасено и объркано от моментното внимание и тъкмо това беше целта.
Всички бяха толкова съсредоточени в Годар и пъстрия му антураж, че почти никой не забеляза Роуан, който се качваше последен по стълбите към входа.
Групата на Годар не беше единствената, чиято основна цел беше да прави шоу. Косач Киркегор беше преметнал лък на рамото си. Не че възнамеряваше да го използва днес, просто беше част от спектакъла. Въпреки това можеше да се прицели във всеки от зрителите и да го повали. Тази мисъл предизвикваше още по-голямо вълнение след тълпата. Досега никой не беше ставал субект на Прибирането на стълбите пред Капитолия преди началото на конклав, но това не значеше, че не е възможно да се случи.