Въпреки че повечето Косачи се насочваха към главния път, Косач Кюри и Цитра минаха по странична уличка, за да избегнат вниманието на хората възможно най-дълго. Косачът величествено се промъкна през множеството, но хората най-близо до нея започнаха да надават възгласи, щом я разпознаха. Протягаха ръка да докоснат гладката ѝ роба в цвят на лавандула. Тя, разбира се, го понесе достойно, но един мъж буквално сграбчи плата и на нея ѝ се наложи да плесне ръката му.
— Внимателно — предупреди го тя и го погледна в очите. — Не приемам добре посегателства срещу себе си.
— Извинявам се, Ваша чест — каза мъжът. След това се протегна към дланта ѝ с намерение да докосне пръстена, но тя я дръпна.
— Дори не си го помисляй.
Цитра се мушна пред Косач Кюри, за да ѝ направи път.
— Може би трябваше да вземем лимузина — рече Цитра. — Поне нямаше да ни се налага да се борим, за да си проправим път.
— Винаги ми се е виждало прекалено показно — отвърна Кюри.
Щом се измъкнаха от тълпата, внезапен порив на вятъра връхлетя широкото стълбище на Капитолия и развя дългата сребриста коса на Косач Кюри като булчински воал, придавайки ѝ почти мистичен вид.
— Знаех си, че трябва да я сплета днес — съжали тя.
Двете с Цитра поеха нагоре по белите мраморни стълби, а някой извика от лявата им страна:
— Обичаме ви!
Косач Кюри спря и се обърна, но не можа да определи кой се беше провикнал, затова заговори към всички:
— Защо? — попита тя настоятелно, но никой не се осмели да отговори под хладнокръвния ѝ взор. — Бих могла да сложа край на съществуването ви във всеки един момент. Защо ме обичате?
Отново никой не отговори, но разменените реплики привлякоха вниманието на един оператор, който се приближи твърде много с камерата си. Косач Кюри замахна към нея с такава сила, че цялото тяло на човека се усука и той едва не я изпусна.
— Пазете приличие — нареди Косачът.
— Да, Ваша чест. Съжалявам, Ваша чест.
Кюри продължи нагоре по стълбите с Цитра след себе си.
— Трудно ми е да си представя, че някога съм се наслаждавала на това внимание. Сега бих го избегнала напълно, стига да можех.
— Не изглеждахте толкова напрегната на последния конклав — отбеляза Цитра.
— Тогава нямах стажант, на когото предстои да бъде изпитан. Вместо това аз изпитвах стажантите на останалите Косачи.
Изпит, на който Цитра зрелищно се беше провалила. Въпреки това не ѝ се искаше да повдига темата.
— Знаете ли какъв ще бъде днешният тест? — попита Цитра, щом стигнаха най-горното стъпало и влязоха в преддверието.
— Не… но знам, че ще го проведе Косач Сервантес, а той е почитател на физическата активност. Предполагам, че ще трябва да се бориш с вятърни мелници.
Както и предния път, Косачите се поздравяваха един друг в голямата ротонда и чакаха вратите на залата за събрания да бъдат отворени. В центъра на ротондата бяха сервирани закуски, включително и пирамида от датски кифлички. Подреждането ѝ вероятно бе отнело часове, а за срутването ѝ беше нужна само секунда, след като, без да се замислят, косачите посегнаха директно към долните и пренебрегнаха разположените по-високо сладкиши. Персоналът се втурна да събира кифличките, преди да са се търкулнали по пода. Цялата сцена се стори доста забавна на Косач Кюри и тя отбеляза:
— Твърде наивно от страна на готвача да си мисли, че Косачите биха се съобразявали с нещо.
Цитра зърна младши Косач Гудол — момичето, ръкоположено на предишния конклав. Робата ѝ беше дело на Клод де Глаз, един от най-предпочитаните модни дизайнери в света. Това беше монументална грешка, тъй като съвременните дизайнери обичаха да шокират и изненадват хората. Робата на оранжеви и сини райета на Косач Гудол я караше да изглежда по-скоро като клоун, отколкото като Косач.
Цитра не можа да пренебрегне факта, че Годар и младшите му Косачи се радваха на още по-голямо внимание, отколкото на Пролетния конклав. Макар немалко Косачи да се извърнаха хладно от тях, доста повече бяха онези, които копнееха да се смесят с групата.
— Все повече Косачи споделят възгледите на Годар — сподели тихо Косач Кюри на Цитра. — Промъкват се в пролуките като змии. Инфилтрират се в нашите среди. Задушават най-добрите сред нас като плевели.