Выбрать главу

— Какво има, Роуан — прошепна тя. — Не знаеш какво да правиш, когато си върху момиче?

Той най-сетне се отмести и тя се изправи. Отново застанаха един срещу друг и започнаха да се дебнат в бойния танц, а Сервантес ги обикаляше в обратна посока като сателит, който изобщо не долавяше какво се случва между тях.

Роуан знаеше, че мачът почти е приключил. Той щеше да победи, а победата му означаваше загуба. Със сигурност не е бил с всичкия си, за да си мисли, че Цитра ще допусне той умишлено да изгуби мача. Всеки от тях беше силно загрижен за другия. Това беше проблемът. Цитра никога нямаше да приеме пръстена на Косач, докато чувствата ѝ към него стояха на пътя към получаването му.

Изведнъж Роуан измисли нова стратегия.

В оставащите десет секунди от мача Цитра трябваше само да продължава с танца. Роуан беше очевидният победител. Само още десет секунди отбранително обикаляне и Сервантес щеше да надуе свирката.

Но ето че Роуан направи нещо, което Цитра изобщо не очакваше. Хвърли се към нея със скоростта на светлината. Не беше никак непохватен, нито пък се преструваше на неумел, използваше безупречно заучени движения. Само за миг ѝ приложи хватка, стисна здраво врата ѝ — достатъчно силно, че обезболяващите ѝ нанити да се задействат. После се наведе плътно към нея и изръмжа:

— Попадна право в капана ми. Сега ще си получиш заслуженото. — И преметна тялото ѝ във въздуха, извъртайки главата ѝ на другата страна. Вратът ѝ се счупи със звучно и ужасяващо пукане и мракът завладя Цитра, сякаш земята се беше сринала върху нея.

Роуан пусна Цитра на земята, а публиката нададе дружно възклицание. Сервантес наду свирката си ожесточено.

— Фал! Фал! — развика се той, точно както се беше надявал Роуан. — Дисквалификация!

Множеството Косачи зажужа. Някои бяха ядосани на Сервантес, а други хулеха Роуан за постъпката му. Роуан издържа стоически, не допусна емоциите си да проличат. Насили се да погледне надолу към тялото на Цитра. Главата ѝ на практика беше извърната в обратна посока. Очите ѝ бяха отворени, но невиждащи. Не можеше да е по-мъртва. Младежът прехапа езика си, докато не прокърви.

Вратите на залата се отвориха със замах и пазачите се втурнаха към мъртвото момиче в средата.

Свещеното острие се обърна към Роуан:

— Върни се при своя Косач — процеди и дори не се опита да прикрие отвращението си. — Сигурен съм, че ще те накаже подобаващо.

— Да, Ваша Светлост.

Дисквалификация. Никой от тях не си даваше сметка, че Роуан е блестящ победител.

Той гледаше как пазачите я отнасят, отпусната като чувал с картофи, навън, където несъмнено линейка дрон вече чакаше да я откара в най-близкия възстановителен център.

Ще се оправиш, Цитра. Ще се върнеш при Косач Кюри за нула време… но няма да забравиш какво се случи днес. Надявам се никога да не ми простиш.

28.

Водород, горящ в сърцето на Слънцето

Борих се срещу чистката. Вършила съм неща, с които не се гордея, но съм много горда, че се противопоставих на това.

Не мога да си спомня кой Косач даде начало на отвратителната кампания за Прибирането само на родилите се смъртни, но тя се разпространи из целия Форум на Косачите, същински вирус във време, надживяло вирусите. „Не трябва ли онези, които са родени с очакването на смъртта, да бъдат единствените субекти на Прибирането?“ беше сред най-популярните мъдрости. Но всъщност бе фанатизъм, маскиран като мъдрост. Егоизъм, представен като просвещение. И Косачите, които възразиха, никак не бяха много — родените в постморталната епоха смятаха родените в Епохата на смъртните за обезпокоително различни според начина им на мислене и живот. „Нека умрат заедно с епохата, която ги е създала“, проповядваха Косачи от постморталната епоха във Форума на Косачите.

Накрая кампанията беше оценена като отблъскващо нарушаване на втория закон и всички Косачи, участвали в чистката, бяха строго наказани. Само че беше прекалено късно да се поправи онова, което бяха сторили. Изгубихме своите старци. Изгубихме по-възрастните. Изгубихме жизнената си връзка с миналото. Все още има някои от родените през Епохата на смъртните, но те крият възрастта и историята си от страх, че могат отново да бъдат набелязани.