Роуан си мислеше, че щом се върнат в имението, ще понесе поредния брутален побой. Не можеше да е по-далеч от истината.
Косач Годар преливаше от гордост и бърбореше весело. Повика иконома и му заповяда да донесе шампанско и чаши още във фоайето, за да вдигнат тост за дързостта на Роуан.
— За това беше нужен по-голям кураж, отколкото предполагах, че притежаваш, момче — заяви Годар.
— Да, точно така — присъедини се Косач Ранд. — Можеш да дойдеш в стаята ми и да ми счупиш врата по всяко време.
— Той не просто ѝ счупи врата, а буквално прекърши гръбнака ѝ, без дори да трепне! Всички го чуха. Сигурен съм, че успя да събуди дори Косачите от последния ред!
— Класика! — заяви Косач Чомски и гаврътна чашата си, без да дочака тоста.
— Направи могъща заявка — похвали го Годар. — Напомни на всички, че си мой стажант, че не бива да си играят игрички с теб! — после утихна за миг. Дори леко се разнежи. — Знам, че имаше чувства към момичето, и все пак направи каквото трябваше, та дори повече.
— Но ме дисквалифицираха — напомни им Роуан.
— Официално, да — съгласи се Годар, — но спечели възхищението на изтъкнати Косачи.
— А също и врагове сред останалите — отбеляза Волта.
— Нищо повече от рисунка в пясъка — отвърна Годар. — Трябва да си силен мъж, за да го сториш. Мъж, за когото с радост бих вдигнал тост.
Роуан надигна поглед и видя Есме да ги наблюдава, седнала на най-горното стъпало на главното стълбище. Зачуди се дали момичето знае какво е направил и мисълта, че е възможно, го накара да се засрами.
— За Роуан! — обяви Косач Годар и вдигна високо чашата си. — За смелото скършване на вратове и трошенето на гръбнаци.
На Роуан му се наложи да преглътне най-горчивото си питие.
— А сега — заяви Годар, — вярвам, че е време за парти.
Партито след Конклава на жътвата отбеляза рекорд и никой не остана недокоснат от енергията, бликаща от Годар. Още преди гостите да започнат да пристигат и първият от петимата диджеи да пусне музиката, Косачът разпери широко ръце в декорираната дневна на имението и заяви, без да се обръща конкретно към никого:
— Аз принадлежа на своя елемент, а моят елемент е водород, горящ в сърцето на Слънцето!
Изказването беше толкова безумно, че накара дори Роуан да се разсмее.
— Големи глупости ръси — прошепна в ухото му Косач Ранд. — Не може да не го харесаш.
Стаите, терасите и пространството край басейна започнаха да се пълнят с празнуващи и Роуан постепенно се измъкваше от унинието, в което беше изпаднал след ужасното стълкновение с Цитра.
— Проверих заради теб — довери му Косач Волта. — Цитра отново е в съзнание и ще остане още един ден във възстановителния център. Ще се прибере у дома при Косач Кюри съвсем оздравяла, без наранявания и травми. Е, травмата си я биваше, но нали тъкмо това беше целта ти?
Роуан не му отговори. Зачуди се дали някой друг беше прозрял причината за постъпката му. Надяваше се, че не.
Тогава Волта стана сериозен въпреки веселбата, развихрила се наоколо.
— Не губи възможността да станеш Косач заради нея, Роуан — предупреди го той. — Поне не нарочно. Ако тя те победи в честен двубой, е едно, но да се подложиш на острието ѝ заради пощурелите си хормони, е пълна глупост.
Може би Волта имаше право. Вероятно трябваше да даде всичко от себе си в последния им изпит и ако старанието му доведеше до по-голям успех от този на Цитра, да вземе пръстена на Косач. Може би тогава първото му и единствено дело щеше да бъде да упражни Самоприбирането. Така нямаше да му се налага да го причинява на Цитра. Фактът, че разполагаше с някакъв изход, успокояваше Роуан, макар това да беше възможно най-тежкият сценарий.
Богатите и прочутите пристигаха с хеликоптери и лимузини, а една от странните и запомнящи се появи беше с реактивна раница. Годар се постара да запознае всеки с Роуан, сякаш той беше трофей, с който си струваше човек да се фука.
— Вижте това момче — повтаряше Годар на изтъкнатите си гости. — Той ще стигне далеч.
Роуан никога не се беше чувствал тъй силно ценен и уважаван. Трудно беше да мразиш човек, който те третира като месо, вместо като недорасла маруля.
— Ето така трябва да се прекарва животът — заяви Годар, щом се настаниха в луксозното бунгало с отворена фасада, през която наблюдаваха празненството. — Да се изпита всичко, което може да се изпита, и да се наслаждаваш на компанията на другите.
— Макар на част от тях да им е платено да бъдат тук?
Годар погледна към претъпканото пространство край басейна, което щеше да е далеч по-просторно и доста по-красиво без присъствието на наетите гости.