— Във всяка продукция има пълнеж — обясни Косачът на Роуан. — За запълване на празнините и обогатяване на сценария. Нали не искаме всички да са знаменитости? Те не правят друго, освен да се карат!
В басейна беше поставена мрежа и десетки се събраха за игра на волейбол.
— Огледай се, Роуан — заговори Годар, истински удовлетворен. — Изпитвал ли си някога по-голямо удоволствие? Хората ни обичат не заради метода, по който извършваме Прибирането, а заради начина, по който живеем. Трябва да прегърнем ролята си на нови кралски особи.
Роуан не се възприемаше като кралска особа, но точно днес му се искаше да се включи в играта. Ето защо се приближи към басейна и скочи в него, обяви се за капитан на единия отбор и се присъедини към любимците на Годар.
Проблемът в партитата на Косач Годар беше, че е ужасно трудно да не се забавляваш, без значение колко се стараеш. На фона на всички приятни емоции лесно се забравяше какъв безцеремонен касапин е Годар в действителност.
Но дали беше и убиец на Косачи?
Цитра не беше обвинила Годар директно и все пак стана ясно, че той е главният заподозрян. Разследването ѝ беше обезпокоително, но в същото време, колкото и да търсеше, откакто беше при Годар, Роуан не беше открил нито едно доказателство за нарушаване на някой от законите на Косачите. Менторът му можеше и да интерпретира правилата по-свободно, но реално не ги беше престъпил.
— Старата школа ме презира, тъй като живея и извършвам Прибирането с жар, каквато очевидно ѝ липсва — каза Годар на Роуан. — Те са ято огорчени хора, които си забиват ножове в гърбовете и ми завиждат, че съм открил тайната на съвършения Косач.
Е, съвършенството беше спорен въпрос. Роуан със сигурност не би нарекъл Годар съвършен Косач и все пак в репертоара му от злоупотреби нямаше такава, която да подскаже, че може да е елиминирал Фарадей.
На третия ден от този като че безкраен гуляй се появиха двама неочаквани гости — или поне неочаквани за Роуан. Първият беше Свещеното острие Ксенократ.
— Какво прави той тук? — обърна се Роуан към Косач Чомски, щом видя Свещеното острие да излиза от басейна.
— Не питай мен — отговори той. — Не съм го поканил аз.
Беше странно Свещеното острие да се появи на парти, организирано от Косач, будещ толкова противоречиви емоции. Изглежда, се чувстваше на мястото си тук. Демонстрираше самочувствие и се опитваше да не се набива на очи, но за някой толкова масивен и облечен в златисто бе доста трудно да остане незабелязан. Открояваше се като гигантски балон с горещ въздух на празна поляна.
Вторият гост обаче причини на Роуан много по-силен шок. Съблече се по бански веднага щом се озова на платформата край басейна. Беше не кой да е, а самият Тайгър Салазар, приятелят на Роуан, когото той не беше виждал от деня, в който му показа оръжейното помещение на Косач Фарадей.
Роуан го заобиколи отдалеч и го дръпна зад грижливо подкастрен жив плет.
— Какво правиш тук, по дяволите?
— Здрасти Роуан! — отвърна Тайгър и изви неизменната си широка усмивка. — И аз се радвам да те видя! Човече, изглеждаш много напомпан! Какво са ти инжектирали?
— Нищо, всичко е истинско… а ти не отговори на въпроса ми. Защо си дошъл? Знаеш ли какви неприятности можеш да си навлечеш, ако някой научи, че си се промъкнал? Това не е като нахълтване на училищните танци!
— Успокой се! Не съм се промъквал. Записах се в Гости без граници. Вече съм лицензиран парти гост!
Тайгър често беше заявявал, че целта на живота му е да бъде парти гост, но Роуан никога не го беше приемал сериозно.
— Тайгър, идеята е ужасна, по-лоша от другите ти лоши идеи. — После прошепна: — На професионалните парти гости понякога им се налага… да правят неща, за които не са готови. Знам го, случвало се е пред очите ми.
— Приятел, познаваш ме, готов съм на всичко, което животът ми поднесе.
— И родителите ти са съгласни?
Тайгър сведе поглед и изведнъж престана да бъде толкова наперен.
— Родителите ми се отказаха от мен.
— Какво? Майтапиш ли се?
Тайгър сви рамене.
— Прекалих с размазването. Дойде им много. Сега съм под опеката на Бурята.
— Съжалявам, Тайгър.
— Хей, недей. Може и да не вярваш, но Бурята е по-добър родител, отколкото баща ми някога е бил. Сега получавам добри съвети, а някой, когото наистина го е грижа, ме пита как е минал денят ми.
Както всичко друго, свързано с Бурята, качествата ѝ на родител бяха безспорни. И все пак — сигурно беше тежко да си отхвърлен от собствените си родители.