— Е, кажи — продължи Годар. — Дали късметът ще се усмихне и на моя стажант, така, както се усмихна на твоя?
Сега Волта наостри уши, зачуди се за какъв ли късмет точно говори Годар.
Ксенократ пое дълбоко въздух, а после издиша.
— Късметът ще се усмихне. Момичето ще престане да бъде проблем до седмица. Сигурен съм. — Друг скачач ги изплиска. Ксенократ вдигна ръце да се предпази, но Годар дори не потрепна.
Ще престане да бъде проблем. Това можеше да означава какво ли не. Волта се огледа и откри Роуан. На пръв поглед водеше разгорещена дискусия с някакво момче, гост на партито. Цитра, която „престава да бъде проблем“, щеше да е най-добрият вариант за него, поне според Волта.
— Приключихме ли вече? Мога ли да си вървя?
— Само момент — възрази Годар, а сетне се обърна към плитката част на басейна. — Есме! Есме, ела тук, искам да те запозная с един човек.
Ужасът, който се изписа върху лицето на Свещеното острие, беше смразяващ. Ситуацията ставаше все по-интересна с всяка минута.
— Моля те, Годар, не.
— Какъв е проблемът? — попита Годар.
Есме дотича при тях, пръскайки вода по ръба на басейна.
— Да, Косач Годар?
Той я придърпа към себе си и тя се настани в скута му, извърната към мъжа в златисто.
— Есме, знаеш ли кой е това?
— Косач?
— Не просто Косач. Това е Ксенократ, Свещеното острие на Средмерика. Той е господин Голяма клечка.
— Здрасти — каза тя.
Ксенократ само кимна, но не погледна момичето в очите. Неудобството му от срещата нажежаваше обстановката. Волта се зачуди дали Годар е намислил нещо, или просто е жесток.
— Струва ми се, че сме се виждали — продължи Есме. — Много, много отдавна.
Ксенократ не отговори.
— Изтъкнатият ни гост изглежда доста скован — заяви Годар. — Не си ли съгласна, че трябва да се присъедини към партито, Есме?
Есме сви рамене.
— Трябва да се позабавлява като останалите — отвърна тя.
— По-мъдри думи не съм чувал — отвърна Годар. След това протегна ръка към Волта зад гърба на Есме и щракна с пръсти.
Волта пое въздух звучно и бавно. Знаеше какво иска от него Годар. Но Волта нямаше желание да се включи. Сега съжаляваше, че изобщо беше взел участие в това.
— Може би трябва да покажете малко чупки на дансинга, Ваша Светлост — настоя Годар. — Така моите гости ще могат да се посмеят на вас, както вие накарахте целия Форум на Косачите да се смее на мен на конклава. Да не си мислите, че съм забравил?
Годар продължаваше да протяга ръка към Волта, а пръстите му шаваха нетърпеливо, така че Волта нямаше друг избор, освен да му даде онова, за което настояваше. Младият Косач бръкна в един от многото тайни джобове на жълтата си роба, извади малък кинжал и го постави в ръката на Годар.
Годар сви пръсти около него и особено внимателно, без да буди никакво подозрение, приближи върха на кинжала на два сантиметра от врата на Есме.
Момичето не го видя. Изобщо не разбра за съществуването му. Но Ксенократ — да. Той застина с разширени очи и леко отворена уста.
— Знам! — заговори ведро Годар. — Защо не идеш да поплуваш?
— Моля — проплака Ксенократ. — Това не е необходимо.
— О, но аз настоявам.
— Не мисля, че му се плува — обади се Есме.
— Но на моите партита всички плуват!
— Не го прави — молеше се Свещеното острие.
В отговор Годар още повече приближи острието до врата на нищо неподозиращата Есме. Сега дори Волта изпадна в паника. Никой никога не беше подлаган на Прибирането на празненствата на Годар, но винаги имаше първи път. Волта знаеше, че битката е въпрос на воля, и единственото, което го спря да се хвърли напред и да изтръгне кинжала от ръцете на Годар, беше фактът, че знаеше кой ще мигне пръв.
— Проклет да си, Годар! — процеди Ксенократ. След това стана и се хвърли във водата, както беше със златната роба и всичко останало.
Роуан не чу нищо от случилото се между Ксенократ и Годар, но видя как Свещеното острие се хвърли в дълбоката част на басейна и направи бомба, чийто плясък привлече вниманието на всички.
Ксенократ потъна и не изплува отново на повърхността.
— Остана на дъното! — Възкликна някой. — Заради всичко това злато е!
Роуан не изпитваше особена привързаност към Свещеното острие, но не му се искаше да го види как се дави. Не беше паднал — беше скочил и ако се удавеше, омотан в собствената си златна роба, щеше да се приеме като Самоприбиране. Роуан се гмурна в басейна, а Тайгър последва примера му. Достигнаха дъното, където последният дъх на Ксенократ се издигаше във вид на мехурчета. Роуан сграбчи тежката многослойна роба и я изхлузи през главата на човека, а двамата с Тайгър го издърпаха на повърхността. Ксенократ пое въздух, закашля се и изплю вода. Публиката ги аплодира.