— Не, нищо подобно — отговори Роуан и се изчерви въпреки старанието да не го допуска. — Той е просто приятел от дома.
— Разбирам. И ти си го поканил?
Роуан поклати глава.
— Записал се е, без да подозирам. Ако зависеше от мен, изобщо нямаше да е тук.
— Защо не? — учуди се Годар. — Твоите приятели са и мои приятели.
Роуан не отговори. Никога не можеше да прецени дали Годар се шегува, или го подиграва.
Мълчанието на Роуан само предизвика смеха на Годар.
— Разведри се, момче! Това беше парти, не инквизиция. — Косачът плесна Роуан по рамото и се отдалечи. Сякаш смяташе, че Роуан ще остави нещата така. Но той не го направи.
— Говори се, че Косач Фарадей е бил убит от друг Косач.
Годар се закова на място и бавно се извърна назад.
— Така ли се говори?
Роуан пое дълбоко дъх и сви рамене, опита се да се престори, че не е нещо важно. Да даде заден ход. Но беше прекалено късно.
— Нищо повече от слух.
— И ти мислиш, че може някак да съм замесен в това?
— Така ли е?
Косач Годар се приближи и като че успя да проникне през фасадата, която Роуан поддържаше — озова се в мрачното и студено място, което стажантът обитаваше сега.
— В какво ме обвиняваш, момче?
— В нищо, Ваша чест. Беше само въпрос. Просто приказки. — Опита се да отвърне на погледа на Годар, да проникне в неговите хладни кътчета, но откри, че той е непрозрачен и непроницаем.
— Смятай, че сме поприказвали — заяви Годар със саркастична лековатост. — Огледай се наоколо, Роуан. Можеш ли да помислиш дори за миг, че бих жертвал всичко това, като наруша седмата заповед, за да отърва света от изветрял Косач от старата школа? Фарадей избра да упражни Самоприбирането, тъй като дълбоко в себе си е бил наясно, че ще е най-значимото нещо, което е правил от над сто години насам. Времето на неговия вид е приключило и той го е знаел. И в случай, че малката ти приятелка подготвя някоя подлост, по-добре да помисли внимателно, преди да ме обвинява. Мога да избера цялото ѝ семейство за Прибирането в мига, в който имунитетът им изтече.
— Подобна постъпка би била сметната за жестокост, Ваша чест — заяви Роуан любезно. — Биха могли да ви обвинят в нарушаване на втората заповед.
За миг изглеждаше, сякаш Годар е готов да унищожи Роуан на място, но пламъците в очите му бяха погълнати от онези непроницаеми дълбини.
— Не спираш да се грижиш за мен, нали така?
— Старая се, Ваша чест.
Годар постоя втренчен в него още съвсем малко, а след това каза:
— Утре ще тренираш с пистолети по движещи се мишени. Ще умъртвиш всички субекти, с изключение на един, само с един изстрел, или аз лично, без да пестя жестокост, ще извърша Прибирането на приятеля ти от партито.
— Какво?
— Да не би да не бях достатъчно ясен?
— Не, Ваша чест. Аз… разбрах.
— И следващия път, когато отправяш обвинение, по-добре бъди сигурен, че е истина, а не просто обида.
Годар продължи гневно по пътя си, а робата му се вееше зад него като пелерина. Преди да се е отдалечил прекалено, все пак допълни:
— Разбира се, ако бях убил Косач Фарадей, нямаше да постъпя толкова глупаво, че да го призная пред теб.
— Той просто си играе с теб.
Същата вечер Косач Волта остана с Роуан при билярдната маса в стаята за игри.
— Все пак мисля, че успя да го обидиш. Елиминиране на друг Косач? Подобно нещо не се случва.
— Аз мисля, че може и да се е случило. — Роуан стреля, но изобщо не успя да уцели топките. Умът му беше другаде. Дори не му беше по силите да си спомни дали играе с малките, или с големите.
— Аз мисля, че е възможно и Цитра да си играе с теб. Замислял ли си се? — Волта направи ход, но вкара и малка, и голяма топка, което не помогна на Роуан да разбере към кои трябва да се стреми той. — Погледни се само… съвсем си се вкиснал. Тя ти бърника в мозъка, а ти дори не го виждаш!
— Тя не е такава! — отсече Роуан, прицели се към една от големите топки и я вкара в джоба. Очевидно беше направил правилен избор, тъй като Волта му позволи да продължи да играе.
— Хората се променят — упорстваше Волта. — Особено по време на стаж. Да си стажант на Косач, е повод за огромни промени. Защо, мислиш, се отказваме от имената си и никога повече не ги използваме? Защото, докато бъдем ръкоположени, сме се превърнали в напълно различни хора. В професионалисти в Прибирането, вместо хлапета със сладки дупета. Тя те мачка като дъвка.