— Чуеш ли навяците, Косено?
— Чуем.
— Лоша работа, че изпият кръвта на некое дете!
Болната наподоби усмивка с ъгъла на устните си:
— Ранчо, ти видела ли си навяк?
— Не съм.
— Айде сега, видела си само един — Вълкадин чорбаджията. Но пие кръвта и на деца, и на дърти…
Неочаквано за всички Косена постепенно оздравя. Живя още няколко години и почина толкова ненадейно, че никой нямаше възможност да й даде поръчки за своите покойници.