Въпреки опитите на Меривейл да представи този случай за дребна работа в ръцете на всеки опитен агент, още от самото начало Дипиъкс бе подушил нещо нередно. Дребосъкът Джанвърт също го бе забелязал. Цялата тази история вонеше! Вонеше на нещо развалено, загнило и оставено да се разлага в своя собствен миризлив сос.
Камионът навлезе в северния край на долината и пое право нагоре, към оградата. Дипиъкс насочи бинокъла към него и забеляза в кабината две облечени в бяло човешки фигури. Очертанията им бяха неясни, тъй като слънчевите лъчи се отразяваха в предното стъкло.
Камионът изви към оградата и Дипиъкс съумя да разчете надписа на неговата боядисана в бяло каросерия: „Корпорация Н. Хелстрьом“. Той направи широк завой докато застана с гръб към вратата, след което пое внимателно назад. От кабината изскочиха двама млади русокоси мъже. Те изтичаха чевръсто до задната платформа и я спуснаха назад, докато опря в земята. След това се изкачиха в каросерията и издърпаха висок жълтеникав контейнер от вътрешността. Съдейки по усилието, с което влачеха контейнера, очевидно той бе доста тежък. Наместиха го върху наклонената повърхност и внимателно го спуснаха на прашния склон.
Какво ли има в този контейнер? Достатъчно голям бе за ковчег.
Мъжете скочиха от каросерията, напрегнаха мишци и бавно изправиха контейнера. Отнесоха го малко по-далеч от платформата, сетне я вдигнаха, прибраха се в кабината и потеглиха.
Контейнерът стоеше изправен само на десетина крачки от вратата в оградата.
Дипиъкс се зае да изучава повърхността му през бинокъла. Беше малко по-висок от мъжете в кабината и очевидно доста тежък. Изработен бе от дърво, поне така изглеждаше и бе прихванат с няколко метални обръча.
Пощенска доставка? Но какво биха могли да доставят в чифлика в подобен контейнер?
Хелстрьом разполагаше със собствен камион, с който да пренася всичко, което му е необходимо до чифлика, ала същевременно не се тревожеше, че един контейнер събира праха зад оградата. Може би нямаше нищо необичайно в тази доставка. В досието на Агенцията беше събрана огромно количество информация за филмовата компания на Хелстрьом. Същата тази „Корпорация Н. Хелстрьом“, на която Хелстрьом бе едновременно управител и притежател. Знаеше се, че заснема документални филми за насекомите. Случвало се бе някои от тези филми да бъдат закупени от други, далеч по-могъщи филмови компании в Холивуд и дори Ню Йорк. Всичко това изглеждаше съвсем естествено, стига да не се налага да клечиш на един хълм, сред гъсти шубраци и да се чудиш защо ли човекът, който го е правил преди теб, е изчезнал. Какво ли е станало с Портър? Защо Меривейл не желаеше да се заемат официално с издирването му?
Имаше още нещо недоизказано в тази операция Хелстрьом.
Защо не се обръщаха за съдействие към самия него?
6
„Из Кошерния наръчник: Съществува изключително тясна взаимовръзка между екологията и еволюцията, тя оказва влияние върху органичните промени сред определен животински вид и се влияе най-вече от гъстота на популацията. В процеса на адаптация ние ще повишаваме поносимостта си към пренаселването и не след дълго ще можем да толерираме гъстота от десет, до двадесет пъти по-висока от тази, която сега смятаме за гранична. Именно по-този начин ще спечелим в борбата за оцеляване.“
Напрегнато очакване цареше в заседателната зала, когато на вратата се появи Дзюл Перюджи и се настани в креслото на Шефа. Той погледна крадешком часовника си, докато поставяше куфарчето на масата: 5:14 следобед. Въпреки че беше неделя, в залата присъстваха всички членове от управителния съвет на Агенцията — десетина мъже и една жена.
Без каквото и да било встъпление Перюджи премина направо на въпроса:
— Денят бе изключително натоварен. На всичко отгоре, Шефа ме повика само преди два часа и ми нареди да ви прочета този доклад. Той самият трябва да се заеме с някои по-важни въпроси.
Перюджи плъзна поглед по масата. В залата цареше пълна тишина. Прозорците бяха закрити с плътни, сиви завеси и през тях прозираше бледа, хладна светлина, сякаш се намираха някъде под водата.