Кръстосване!
Припомни си странния доклад на Перюджи за прекараната нощ с Фанси. Тя бе използвала този термин — кръстосване. И това бе единствената дума, с която би могла да се опише тази налудничава сцена. Нищо в тази гледка не можеше да пробуди интереса му. По-скоро го отвращаваше. Тук също миришеше характерно — на смес от човешка пот и секрети, примесени с неизменно присъстващия животински мирис. Джанвърт забеляза, че подът е влажен и изглеждаше еластичен. На цвят беше светлосив и блестеше в местата, незаети от съвокупляващите се двойки. Под гъстата плетеница от гърчещи се тела Джанвърт успя да забележи някакви по-тъмни на цвят, концентрични кръгове, наподобяващи канали. Боже мили, отдолу имаше канализация! Някои от гърбовете на съвокупляващите се бяха нашарени от допира с решетките.
Какво по-ефикасно от подобно съоръжение?
Все още полупарализиран от изненада, Джанвърт отстъпи в тунела, затвори вратата и продължи изкачването. Пред очите му непрестанно изплуваха откъслечни сцени от залата. Цял живот нямаше да забрави гледката. Кой би му повярвал? Човек трябваше да го види, за да повярва.
Усещаше продромите на надигащата се в него истерия. На това, значи, му казвали „сексуален конгрес“!
Не се и съмняваше, че ако бе слязъл от платформата, за да се присъедини към оргията, никой не би му обърнал внимание. Само още един мъжки оплодител.
Джанвърт мина покрай още две подобни врати, преди да възстанови поизгубеното си душевно равновесие. Поглеждаше с отвращение към всяка от тях, опитвайки се да си представи каква отвратителна сцена се разиграваше зад нея. В този гаден, проклет човешки кошер! Той спря внезапно, поразен от споходилата го мисъл.
Кошер.
Джанвърт се огледа в здрача на тунела, долови далечния тътен на машините, вдъхна от натрапчивата миризма — все белези за кипящия наоколо живот.
КОШЕР!
Целият разтреперан, Джанвърт пое няколко пъти с пълни гърди, преди да продължи изкачването. Мислите му бяха съвсем объркани. Това наистина беше човешки кошер. Живееха тук, както живееха насекомите. Как всъщност живееха насекомите? Те вършеха неща, които нито едно човешко същество не би желало да направи — нито пък би било в състояние. Имаха търтеи и работници — и царица — и ядяха, за да живеят. Хранеха се с такива неща, каквито човешкият стомах не би могъл да понесе, дори ако съзнанието не се възпротивеше предварително. И се кръстосваха — за да продължават съществуването на вида. Колкото повече мислеше за това, толкова повече картината съвпадаше с всичко наоколо. Не, не ставаше дума за никакъв свръхсекретен експеримент! Това беше нечие ужасно, отвратително хрумване, което трябваше да бъде изпепелено незабавно и до край!
57
„Кошерен отдел за сигурност, доклад 16-А: относно Джанвърт. Недалеч от централния водоснабдителен канал е било открито тялото на изчезналия турбинен специалист, очевидно поразено от парализатор. Незабавно бяха разположени подсилени постове на изходите на турбинната зала, както и край кабелните шахти, въпреки че нито един човек не би могъл да оцелее в непосредствена близост до елементите на енергийната система. По-вероятно обектът да се е насочил към старите тунели, пригодени за аварийни вентилационни шахти. Издирването ще бъде съсредоточено в този район.“
При следващата врата Джанвърт спря и опря ухо в гладката повърхност. От другата страна се чуваха равномерни, отчетливи удари — вероятно от някакъв вид машина. Ударите бяха придружени от пронизително съскане. Джанвърт натисна дръжката, открехна леко вратата и надникна. Помещението пред него бе с далеч по-скромни размери от предишното. Таванът беше нисък и вратата се отваряше на равнището на пода. В стаята цареше сумрак, от тавана едва мъждукаха розови осветителни тръби, а точно пред него, върху ниски маси беше подреден лабиринт от преплетени стъклени тръби, по които се носеше някаква ярко оцветена и хвърляща отблясъци течност. Загледан в нея, в първия миг той пропусна да забележи онова, което лежеше между стъкларията върху повърхността на масите.
Когато най-сетне погледна към странния обект, първоначално умът му отказваше да възприеме видяното. Върху всяка една от масите бе разположен сегмент от човешко тяло, приблизително от кръста до коленете. Някои от тези сегменти бяха мъжки, други — женски. Сред женските имаше и такива, чийто кореми бяха издути от напредналата бременност. Отвъд горната и долната граница на тези човешки ампутати нямаше и следа от плът — само стъклените тръби с пулсиращата разноцветна течност. Да вярва ли на очите си?