Гемел се пресегна, сграбчи ръката, с която Меривейл стискаше слушалката и я разтърси. Меривейл погледна към него.
Гемел държеше лист, на който бе написал: „Съгласи се с него. Поискай проверка на място. Не бива да рискуваме, докато не знаем с какво сме се захванали“.
Меривейл прехапа замислено устни. Да се съгласи? Но това е безумие. Щели да взривят света, как ли пък не! Дребосък, — рече той, — уверен съм, че съмненията, които имам към всичко това…
Гемел неочаквано смъкна слушалките, дръпна телефона от ръката на Меривейл, избута го встрани и даде знак на сътрудниците си да го задържат.
— Джанвърт, — каза той — на телефона е Уейвърли Гемел. Говорих с теб преди няколко минути, когато се обади. Аз съм старши специален агент от ФБР. Слушах целия разговор и съм готов да изпълня всички…
— Те само печелят време! — извика Меривейл, опитвайки се да се освободи от агентите. — Те блъфират, глупако! Не могат…
Гемел запуши слушалката с ръка и нареди на хората си:
— Изведете го и затворете вратата. — Сетне отново заговори на Джанвърт: — Това беше Меривейл. Наложи се да го отстраним насилствено. Като се има пред вид ситуацията, действията му са направо налудничави. Готов съм лично да посетя този… този кошер и да разгледам всичко, което сте съгласни да ми покажете, за да се уверя в правдивостта на тази доста чудновата история. Ще взема необходимите мерки, за да не бъдат предприемани никакви действия от наша страна, докато не се завърна с доклад, но в строго определено време. Разбираш ли ме, Джанвърт?
— Звучиш доста по-размуно от оня преди малко, Гемел — отвърна Джанвърт. — Слава богу, че си там. Почакай минутка.
Хелстрьом доближи устни до ухото на Джанвърт и зашепна.
— Хелстрьом е съгласен да дойдеш тук — съобщи Джанвърт, — и след това да се върнеш с доклад. Ако питаш мене, можеш да му се довериш.
— Какво друго ми остава — отвърна Гемел. — Кажи ми, къде точно трябва да отида.
— Просто ела в хамбара — рече Джанвърт. — От тук започва всичко.
Докато Джанвърт оставяше слушалката, Хелстрьом с изненада осъзна, че вече не изпитва умора. Кошерът беше спечелил така необходимоно време. В това нямаше съмнение. Не бяха много онези диви Външни, с които човек можеше да се разбере — хора като Джанвърт и този агент по телефона. Тези хора бяха в състояние да осъзнаят заплахата, стаена в новото жило на Кошера. Те първи щяха да вникнат в необходимостта от промяна. Светът също скоро щеше да се промени. Хелстрьом виждаше ясно пътя, който му предсоеше да поеме. От правителството на Външните ще изисква Кошерът да продължи необезпокояван от дивите човешки маси своето тайно съществуване. Разбира се, това не може да продължи вечно. Кошерът сам ще се погрижи, когато настъпи моментът за роене и Външните няма да успеят да им попречат. След първото роене ще последват още много, така дивите постепенно ще бъдат асимилирани и изтиквани към все по-тесни райони на планетата, която в момента деляха с утрешните човеци.
67
„Извадка от доклада на Джоузеф Меривейл пред съвета на Агенцията: Както вече сте уведомени, бяхме възпрепятствани от по-нататъшно участие в този случай — решение, което всички можем да окачествим като недалновидно. Все пак на няколко пъти се обърнаха към нас за консултации, в следствие на което съм в състояние да ви информирам за развоя на събитията във Вашингтон.
Лично моето предположение е, че Хелстрьом ще получи исканото разрешение за съществуването на неговия отвратителен култ — поне за известен период от време — както и за заснемането на филми, които мога основателно да определя като подривни.
Амплитудата на официалните дебати обхваща следните противоположни становища:
1. Да бъдат взривени, без да се съобразяваме с последствията. Това е мнението на малцинството, а също и моето мнение, но привържениците му прогресивно намаляват.
2. Да печелим време, като сключим тайно споразумение с Хелстрьом, да запазим в тайна от обществото съществуването на Кошера и същевременно да стартираме масивна изследователска кампания, ориентирана към унищожаването на онова, което в официалните среди скоро ще започнат да наричат «ужаса на Хелстрьом».“