Кошерът на Хелстрьом

— И на каква възраст са те? — запита го тя с надменен поглед.

— Достатъчна.

— Пътуват ли с Хелстрьом?

— Нямаме сведения.

— Не разполагате и със сведения, дали тези жени имат съпрузи, или роднини?

Перюджи сви гневно вежди, но успя да запази гласа си спокоен, без да издава с каквото и да било, че е подтиснат от липсата на информация по въпроса.

— Не, не разполагаме.

Все пак, тя като че ли почувства объркването му, защото отново премина в атака.

— А този Хелстрьом да е женен или обвързан с интимни връзки?

— Не, доколкото ни е известно. В доклада ще откриете всичко, което знаем до момента.

— Всичко ли? — погледна го иронично тя. — И на колко години е Хелстрьом?

— На около тридесет и пет — по приблизителна преценка. Този район е доста западнал и изглежда Хелстрьом е прекарал началните години от образованието си в къщи. Неговата баба, Трьова Хелстрьом, е била известна учителка.

— Аз също се порових в документните — отвърна тя и отново почука по папката. — Тридесет и пет, значи. Зададох този въпрос, защото ми се струва, че е твърде млад за да е сменил няколко съпруги.

— Достатъчно възрастен е.

— Тук пише, че той чете лекции и от време на време провежда по някой семинар или колоквиум, а също така — че се числи към факултетите на няколко университета. И защо се е захванал с подобни рисковани начинания?

— За да си запази репутацията.

— Хъммм! А какво знаете за останалите му сътрудници?

— Технически персонал и бизнес-връзки — всичко е описано в доклада.

— Банката, която е избрал, е швейцарска. Интересно. Някакви предположения за размера на спестяванията му?

— Само онова, което се споменава в доклада.

— А не опитахте ли да извършите дискретни проучвания по линия на неговите адвокати?

— За кретени ли ни вземате? — запита я Перюджи.

Тя го погледна стреснато.

— Казах дискретни.

— Неговият адвокат и юридически съветник, както сама сте прочела, е роден във Фостървил. А това е малък град. Тук дори едно куче не можеш да попиташ дискретно за друго.

— Хъммм.

Перюджи погледна към документите, подредени на бюрото пред него. Тя разбира се знаеше, както и всички останали, че не той казва цялата истина. По-важното бе, че не се досеща за действителното положение на нещата. Оставаха й само безпочвените подозрения.

— Някой от нашите хора срещал ли се е с Хелстрьом?

Перюджи вдигна учудено глава. Защо й бяха позволили тъкмо на нея да води разпита? Наистина странно.

— Както може би знаете, Шефа има връзки с вице-президента на банката, която се занимава с финансовите въпроси на филмовата компания, разпространяваща продукцията на Хелстрьом. Та този президент от време на време се среща с Хелстрьом. Разполагаме и с неговия доклад, който не след дълго ще ви бъде предоставен.

— Значи банката не работи за собствената компания на Хелстрьом?

— Не.

— Някакви опити на линия на нашите швейцарски връзки?

— Не разполагаме с никакви убедителни доказателства за извършено престъпление, следователно не бихме могли да получим достъп до банковата информация в Швейцария. Въпреки това, продължаваме да правим постъпки.

— Какви са впечатленията на вице-президента от срещите с Хелстрьом?

— Че е човек, способен в своята област, доста затворен, с редки енергични изблици, когато стане дума за неща, които го интересуват — особено по въпроси на екологията.

— Какви възнаграждения е определил Хелстрьом за подчинените си?

— Нищо повече от обичайното за бранша, но за някой от тях не разполагаме с данни за декларираните данъци.

— А двете жени от управата на компанията?

— По всичко изглежда, че те му служат за нещо друго, но не и за пари. Предполагаме, че живеят в чифлика, но не са декларирали никакви приходи. Този въпрос също следва да бъде проучен. Според сведенията, с които разполагаме, засега филмовата компания не носи никаква печалба. Дори и да разполагат с някакви средства, изглежда че ги влагат в напълно легална образователна дейност.

— Може би чифликът е някакъв вид прикрито училище?

— Не е изключено наистина да става дума за обучение по кинематография и екология. Това предположение също се споменава в доклада.

— Споменавало се — повтори тя, с безизразен глас. — Не можем ли да поискаме извършването на инспекция — на техниката, сградите и прочие? Все трябва да има някаква подобна възможност, предвидена в орегонското законодателство.