11
„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Пиша тези редове завладян от напразна самонадеяност. Опитвам се да си представя изследователите, които ще ги четат. Да разбера, дали са рожба на въображението ми, или наистина съществуват в необозримото бъдеще. Вече не се съмнявам, че Кошерът трябва да запази способността за възприемане на информация чрез четене за продължително време, може би завинаги. Друг е въпросът, дали подобна способност би могла да служи на една вечна идея. Може би ще дойде ден, когато моите думи още ще съществуват, но няма да има кой да ги чете. Ала и това е малко вероятно, защото много преди това материалът, на който са нанесени мислите ми, ще бъде използван за други цели. Значи наистина само от самонадеяност се обръщам към моя въображаем бъдещ читател. Дали желанието да пиша не е пробудено от подсъзнателното усещане, че отреденото ми време изтича? В едно съм напълно съгласен с моята майка-първосъздателка — когато решаваме проблема с Външните, не бива да им се противопоставяме, а да търсим път за компромис и постепенно да ги приобщаваме към нашето общество. В тази насока съм съсредоточил усилията си и ако вие измените на тези принципи, може би все още не е късно да се вслушате в моя съвет.“
Една млада работничка-пазач прекъсна дрямката на Хелстрьом. Беше забелязала на екрана за наблюдение Външен, навлязъл в територията на Кошера. Клетката, която обитаваше Хелстрьом, бе напълно затворена и осигуряваше комфорта, полагащ се на един специалист. Работничката, която бе дошла да го извести лично, предаде важната информация с отсечените, безшумни движения, с които се характеризираше езика на жестовете, използван в Кошера.
Нашественикът се бе разположил на хълма над централната част от Кошера. Използваше бинокъл, за да огледа местността. Бяха го проследили от външния периметър, след като се бяха задействали датчиците в подземния тунел. Оставил бе своя съдружник при фургона на пътя за Фостървил.
Цялото послание отне не повече от три секунди.
Хелстрьом въздъхна, надигна се от меката и топла постеля и даде знак, че е приел съобщението. Работничката-пазач напусна клетката. Хелстрьом пресече бос хладния под, което му помогна да се отърси от сънливостта и активира монитора, свързан директно с външните датчици на Кошера. После съсредоточи вниманието си върху мястото, посочено в съобщението.
В първия момент се затрудни да открие Външния нашественик сред високата трева. Светлината в този час на деня падаше под неблагоприятен за наблюдение ъгъл. Дори се зачуди, дали работничката-пазач не беше сбъркала екраните. От време на време пазачите развиваха прекалена чувствителност и нервност, но все още не бяха допускали грешка, нито пък бяха подавали фалшива тревога.
Хелстрьом разгледа внимателно високата трева. На пръв поглед изглеждаше недокосната. Изминаха няколко секунди, после нещо се раздвижи сред храстите на билото. Сякаш цялата сцена в миг се промени и Хелстрьом забеляза нашественика — Външният се беше облякъл в дрехи, които се сливаха с тревата и това със сигурност не беше случайно. Повече от седемдесет години кошерен живот бяха превърнали превърнали необходимостта от запазване на великата тайна във втора природа при Хелстрьом. Беше съумял да развие изострено чувство за предпазливост много преди да напусне Кошера и приемайки фалшива самоличност, да заживее сред Външните. И ето че сега, още щом зърна нашественика, Хелстрьом побърза да нахлузи сандалите, закопча бялата лабораторна престилка и се приготви да излезе навън. Докато се обличаше, погледна към светещия кристален циферблат на стената — 2:59 следобед.
Отново се замисли за нашественика. Ако и този изчакваше както предишните, щяха да го приберат по тъмно. Хелстрьом си взе бележка да изпрати по-рано тази вечер групата за нощно помитане и да я предупреди за новопоявилият се обект. Кошерът най-сетне трябваше да научи с каква цел се появяват тук тези Външни.
Преди да излезе от клетката, Хелстрьом прегледа още веднъж външния периметър и зърна далеч в равнината паркирания фургон, и седналата край него жена, със скицник в ръка. Увеличи изображението и мигновено забеляза нервните движения, с които жената скицираше, както и предпазливите, нетърпеливи погледи, които скришом хвърляше в посока към долината и Кошера. Ще трябва да приберат и нея. Какво пробуждаше подозренията им към чифлика? Кой стоеше зад всичко това? Имаше определен професионализъм в действията на тези нашественици, който все повече тревожеше Хелстрьом.