Той преглътна замислено, докато ровеше в себе си за подходящия инстинкт, с който да посрещне тази нова опасност. Кошерът бе силен и прикрит добре, за да не буди ничие подозрение, но само той знаеше колко е уязвим и колко крехки ще са защитните му сили, срещу евентуално разкритие от страна на Външните.
Той плъзна поглед из клетката. Помещението, което обитаваше, бе едно от най-просторните в сложния развъден комплекс, изграден под територията на чифлика и близките хълмове. Именно от тук бяха започнали първите колонисти, на това място бе завършила многовековната им миграция, под предводителството на неговата майка-първосъздателка.
„Време е да престанем да бягаме, мои събратя-работници. Ние, които живяхме близо триста години потайно двойно съществуване сред Външните, разделени, готови да побегнем при първия признак на подозрение, най-сетне се събрахме на това място, което ще се превърне в наше убежище и ще ни дари със сила.“
Тя беше признала, че е била споходена от видение и чест гост в сънищата й бил самият свети Мендел „чийто слова ни разкриха онази истина, която дълбоко в себе си сме прозрели отдавна“.
Обучението, което бе получил в ранните си години Хелстрьом, още преди да бъде изпратен Отвън, бе озарено от мислите на неговата майка-първосъздателка.
„Най-добрите трябва да се съчетават с най-добрите. Само по този начин ще се сдобием със специализирани работници във всяка отделна област, които са ни необходими по пътя към изграждането на Кошера.“
В зората на онзи студен априлски ден на 1876, когато започнали да разширяват естествено оформените пещери под чифлика, полагайки основите на първия Кошер, тя им казала:
„Ние ще усъвършенстване нашия път и така ще се превърнем в смирените, за които някой ден земята ще разтвори обятията си“.
Клетката, която му бе отредена, съществуваше още от онези първи дни, макар работниците, а също и неговата майка-първосъздателка отдавна да бяха поели своя път към резервоара. Клетката бе дълга шестнадесет фута, широка двадесет и два и висока осем. Не беше съвсем правоъгълна, защото бе пригодена към един от ръкавите на естествено съществувалата подземна пещера. Врата имаше само от едната страна, а в стената към другия ръкав бяха вградени тръбите и комуникационните съоръжения. От първоначалния гранитен лабиринт Кошерът бе разширен на дълбочина близо една миля, а външният му периметър надвишаваше две мили под нивото на трите хиляди фута. По същество, това беше гигантски подземен развъдник, в който обитаваха близо петдесет хиляди работници (и тази цифра далеч надхвърляше дори най-смелите надежди на неговата майка-първосъздателка), интегрирани до съвършенство в една сложна структура, съдържаща собствени подземни цехове, хидропонни градини, лаборатории, генетични центрове и дори цяла подземна река, която ги снабдяваше с така необходимата им енергия. Отдавна бяха изчезнали гранитните стени на първоначалните пещери. Всички стени бяха еднообразно гладки, полирани и оцветени в сиво, до една излети от свръхиздръжлив лепкаво-растителен бетон — тяхно собствено производство.
С годините, стените в клетката на Хелстрьом постепенно бяха изрисувани в най-различни проекти, скици и графики, отразяващи различни периоди от развитието на Кошера. Не бе изтрил нито една от тях, безсмислено своеволие, което Кошерът прощаваше само на единици от специализираните си работници. Наслоени една върху друга, тези рисунки и скици сякаш бяха станали плът, от най-жизнената плът на Кошера.
Макар да разполагаше с повече пространство от останалите, мебелировката в клетката не се отличаваше от стандартната навсякъде из Кошера — легло, сглобено от лепкаво-растителни планки, покрито с мек пенест матрак, няколко кресла с подобна конструкция, бюро с твърдо, керамично покритие, дванадесет метални шкафа, произведени Отвън (макар нетипични за Кошера, Хелстрьом беше привикнал с тях), пултът с многобройните монитори и записващото устройство, което имаше пряка връзка с централния компютър. Гардеробът с донесени Отвън дрехи, поставен в ъгъла, показваше, че клетката е обитавана от работник-специалист, който защитаваше интересите на Кошера извън неговите граници, в чуждия и страшен свят отвъд. Като се изключат двете настолни лампи, едната на бюрото, а другата до пулта, стаята бе осветена от луминисцентните тръби, разположени на тавана по протежение на една от стените — стандартното осветление за всички галерии, тунели и клетки в Кошера.