Стига да пожелаеше, можеше да се премести в една от новите, далеч по-комфортни клетки в долните нива, но Хелстрьом бе привикнал с това място, в което живееше от времето, когато неговата майка-първосъздателка се бе отправила към резервоара, „за да се слее в едно със своя народ“…
Хелстрьом крачеше бавно из стаята, замислен за нашественика. Кой стоеше зад този човек? Едва ли бе дошъл тук, подтикван от обикновено любопитство. Хелстрьом долавяше присъствието на някаква могъща Външна сила, която бавно, но неумолимо обръщаше своето внимание към Кошера.
Даваше си сметка, че не бива да протака повече с отговора. Работниците-пазачи ставаха все по-раздразнителни и неспокойни. Нуждаеха се от заповеди и от усещането, че са предприети необходимите ответни действия. Хелстрьом застана пред пулта, закодира инструкциите си и ги въведе в комуникационната система. По този начин инструкциите бяха разпратени навсякъде в развъдника. Останалите специалисти щяха да поемат нещата в свои ръце. Работниците, посочени в съобщението, щяха да прочетат подаваните с езика на жестовете сигнали върху своите екрани. Беззвучният език на Кошера щеше да ги призове на всеобща защита.
Подобно на повечето специалисти, Хелстрьом си даваше ясна сметка, за това колко крехка е в действителност отбранителната способност на Кошера. Именно тази мисъл го изпълваше сега със страх и той завидя на обикновените работници заради тяхното невежество и душевно спокойствие, породено от ограничената отговорност.
Подтикван от завладелия го страх, Хелстрьом дръпна едно чекмедже на шкафа и извади папката с надпис „Джулиъс Портър“. Най-отгоре бе поставен печат със стилизирана изображение на резервоара, което даваше да се разбере, каква е била съдбата на портъровата плът. Така генетичният материал на Портър бе останал неизползван от Кошера и единствената следа, от неговото кратко пребиваване тук, бе усещането за тайнствена заплаха, останало неизяснено до края. Кой знае защо появата на новия нашественик бе накарала Хелстрьом да се замисли за Портър. Хелстрьом се доверяваше напълно на подобни инстинкти. Той плъзна поглед по ситно изписаните с кода на Кошера редове. Портър бе носил със себе си документи за самоличност, идентифициращи го като сътрудник на компанията „Блу девил“ от Балтимор, специализирана в производство и пласмент на фойерверки. Някъде в края на разпита бе споменал нещо за някаква „агенция“. И тази агенция, ако се съдеше по обърканите му думи, щяла да отмъсти за него.
Агенция.
За пръв път Хелстрьом съжали, че бе прибързал с изпращането на Портър в резервоара. Коравосърдечна и безотговорна проява от негова страна.
Идеята да се използват преимуществата на болката, за да бъде изтръгната информация от друго същество, беше в разрез с емоционалния баланс на Кошера. Болката, естествено, не беше непознат феномен. Появяването й у някой работник за по-продължителен период означаваше, че той трябва да се отправи към резервоара. Външните обаче, не разсъждаваха по този начин. Именно това бе едно от основните различия на Кошера. Едно същество убиваше друго за да яде и да оцелее. Това убийство предизвикваше и болка, но тя бе краткотрайна. Безсмислено бе да бъде продължавана изкуствено. О, да — понякога законите за оцеляване можеха да налагат други начини на поведение, но Кошерът предпочиташе да ги избягва.
Хелстрьом прибра папката, доближи комуникационния пулт и се свърза с дежурните от наблюдателното гнездо в хамбара. Комуникационната система, изцяло конструирана в Кошера, се отличаваше със своята функционалност, и Хелстрьом я огледа със задоволство, докато чакаше отговора. В този момент на екрана се появи лицето на Стария Харви. Гласът му леко потреперваше. Стария Харви трябваше отдавна да се е отправил в резервоара, но все отлагаха този момент, заради неговите умения и опит, от които Кошерът се нуждаеше непрестанно. И изглежда, сега повече отвсякога. Стария Харви беше един от първите размножители. Навсякъде из Кошера можеше да се срещне негов наследствен материал. Но освен това, Стария Харви бе един от малкото, които познаваха и разбираха Външния свят и именно той бе вдъхновителят и създателят на кошерната система за сигурност.
Разговаряха открито чрез вътрешната връзка. Не съществуваше никаква възможност Външните да проникнат със своите подслушвателни устройства през електронната завеса. В тази насока кошерните специалисти бяха задминали далеч колегите си Отвън.
— Вече си научил за нашественика — поде Хелстрьом.
— Да.
— Предполагам, че го следиш лично.