— Да. Изпратих един работник-пазач да те уведоми.
— Какво прави той в момента?
— Наблюдава. С бинокъл.
— Имаме ли някои от нашите навън?
— Не.
— Някаква външна активност по програма?
— Очакваме доставка — диамантови глави за сондата от петдесет и първо ниво.
— Не я прибирайте преди да ме уведомите.
— Разбрано.
— Възможно ли е той да носи със себе си някакъв прибор, с помощта на който действията му да бъдат следени отдалеч?
— Портър не носеше подобен прибор.
Хелстрьом сподави надигналото се раздразнение, но отбеляза, че Стария Харви също бе направил връзката с Портър.
— Друго исках да кажа — проверена ли е тази възможност?
— Не напълно, но в момента проверяваме.
— А, значи пипате здраво.
— Разбира се.
— Ще ми съобщиш веднага щом приключиш с проверката.
— Да.
— А какво е положението над нас? — попита Хелстрьом. — Някакви самолети?
— Два реактивни лайнера, които прелетяха преди час.
— Някакви данни за въздушно наблюдение?
— Никакви. И двата самолета бяха пътнически.
— Как мислиш, нашественикът готви ли се да остане по-дълго?
— Взел е раница с храна. Вероятно ще изчака настъпването на нощта, преди да си тръгне. От време на време го удряме с ниско-честотни вълни, за да го държим в тревожно състояние.
— Чудесно. — Хелстрьом кимна доволно. — Продължавайте с ултразвука. Колкото по-изнервен е, толкова по-лесно ще греши. Но внимавайте да не прекалите — иначе ще го прогоните преди тъмното.
— Разбирам — отвърна стария Харви.
— Така, а какво ще правим с жената във фургона?
— Държим я под непрестанно наблюдение. Нашественикът идва точно от тази посока. Предполагаме, че двамата са свързани. — Той се изкашля, за да прочисти гърлото си и по странния, дълбок звук можеше да се съди за напредналата му възраст. Хелстрьом внезапно си спомни, че Стария Харви бе на повече от двеста години, а това бе наистина много, като се имаше пред вид, че първите колонисти не са разполагали със съвременните научни познания на Кошера, за удължаване на живота.
— Без съмнение са свързани — рече Хелстрьом.
— А може би са само невинни туристи? — предположи стария Харви.
— Вярваш ли, че е възможно? — запита го Хелстрьом.
Последва продължителна пауза.
— Не съвсем — отвърна накрая Харви. — Но не е изключено.
— Според мен, идват от там, откъдето се появи и Портър.
— Какво ще кажеш, ако изпратим наши хора на изток, за да хвърлят око на тази компания за фойерверки „Блу девил“?
— Не. Не бива да разкриваме мащабите на нашето влияние. Смятам, че трябва да действаме крайно предпазливо в този случай. Особено ако тези двамата наистина са тук, за да научат какво е станало с Портър.
— Май действахме прибързано с него.
— Да си призная и аз се укорявам за това — кимна Хелстрьом.
— Какво представлява тази агенция, за която спомена Портър?
Хелстрьом се замисли. Точно този въпрос тревожеше и него. В последните си минути Портър буквално ги бе залял с объркана информация. Гледката бе доста неприятна и донякъде бе ускорила изпращането му в кланицата и резервоара. Може би настъпилата тогава бъркотия бе замъглила смисъла на онова, което им бе признал. Нито един жител на Кошера не би се държал по такъв начин, пък бил той и най-обикновен работник, неспособен дори да се изразява на езика на Външните. Портър ги бе заплашил, че съвсем скоро агенцията ще ги спипа. Агенцията била всемогъща. „Вече знаем за вас! — крещеше той. — Краят ви е близо!“ Всъщност, Портър беше първият Външен, надзърнал в потайните механизми на Кошера и отвращението му пред онова, което бе видял и което бе неизменна част от живота в Кошера бе разтърсило дълбоко Хелстрьом.
„И аз отвърнах с истерия на неговата истерична реакция — помисли си Хелстрьом. Никога повече не бива да го правя.“
— Тези двамата ще ги разпитаме внимателно — заяви той. — Може би те ще ни разкажат повече за агенцията.
— Смяташ ли, че не рискуваме нищо, като ги пленим? — запита Стария Харви.
— Необходимо е.
— Да не обсъдим ли и други възможности.
— Какво предлагаш?
— Внимателно опипване от нашите хора на изток, а на тези двамата ще хвърлим прах в очите. Защо да не ги поканим и да ги запознаем с нашата легална работа на повърхността. Съмнявам се да докажат по какъвто и да било начин, че сме свързани с изчезването на техния колега.
— Не можем да сме сигурни — възрази Хелстрьом.
— Но реакцията им щеше да е различна, ако знаеха, че носим вина.
— Те го знаят — рече Хелстрьом. — Не знаят само как и защо сме го сторили. Никакво хвърляне на прах в очите няма да помогне на този етап. Ще продължават да ни досаждат като мухи на труп. Най-важното сега е да печелим време. Ще информирам за всичко нашите хора Отвън, но ще ги предупредя да действат изключително предпазливо. По-добре да пожертваме Кошера, отколкото да изгубим всичко.