— Щом е така, бих желал да отбележиш, че аз оставам на друго мнение — рече Стария Харви.
— Ще бъде отбелязано и взето пред вид.
— Няма съмнение, че след тези ще пристигнат други.
— Вярно.
— И всяка нова група ще бъде по-опитна от предишната, Нилс.
— Така е. Но, както ни учат нашите специалисти, колкото е по-голям опитът, толкова повече се стеснява кръгозорът. Съмнявам се, че още първите проучвания са били извършвани със съгласието на централните структури на тази агенция, която иска да научи повече за нас. Не след дълго, обаче, те ще изпратят някой, който знае всичко, което искаме да научим за онези, които си пъхат носа в нашите работи.
Съдейки по объркването на Стария Харви, той не бе предвидил подобна възможност.
— И ти смяташ да плениш този някой и да го поставиш под контрол?
— Трябва да го направим.
— Това е опасен залог, Нилс.
— Обстоятелствата налагат да рискуваме.
— Двойно по-голямо е несъгласието ми — отвърна Стария Харви. — Живял съм Отвън, Нилс. Познавам ги добре. Планът ти ми се вижда крайно рискован.
— Ще предложиш ли друга възможност, с по-ниска степен на риск? Преди да отговориш, обмисли внимателно всички фактори и вероятно последствия от всяко наше действие. Допуснахме грешка с Портър. Сметнахме го за един от онези Външни, които и преди сме залавяли и изпращали в резервоарите. Само благодарение съобразителността на водача на нощната група бяха известили и мен за залавянето му. Така че, грешката в този случай е само моя, но последствията от нея засягат всички нас. Вече нищо не може да бъде променено. Проблемът още повече се усложнява от това, че не можем да премахнем всички следи, които сочат, че Портър е изчезнал някъде тук. В предишните случаи, без изключение, винаги успявахме да вземем предпазни мерки. Липсата на затруднения по-рано изглежда бе приспала бдителността ми. Известно е, че продължителна поредица от успехи винаги води в края на краищата до погрешни решения. Знаех го и въпреки това сгреших. Но не смятам да променя настоящата си позиция относно действията, които трябва да предприемем, защото стигнах до това решение взимайки пред вид и допуснатата грешка. Готов съм, естествено, да се подчиня и да отстъпя заемания пост.
— Нилс, съвсем не предлагам да…
— Тогава изпълнявай заповедите ми — прекъсна го Хелстрьом. — Макар да съм мъж, в момента аз управлявам Кошера, по нареждане на моята майка-първосъздателка. Тя настоя да заема този пост, а до този момент всички нейни предвиждания се оказаха точни. Докато сондирате жената и фургона с ултразвук, проверете дали не носи в себе си плод.
— Нилс, — отвърна малко нацупено Стария Харви, — знам добре, че непрестанно се нуждаем от свежа кръв. Веднага ще изпълня заповедта ти.
Хелстрьом пусна клавиша за връзка и лицето на Стария Харви изчезна от екрана. Макар понякога склонен към волности, когато се налагаше Стария Харви знаеше как да се подчинява и да заглушава гласа на инстинкта за самосъхранение, пораждан от заложените у всеки първични страхове. Именно тук се криеше превъзходството им пред онези представители на човешкия вид, които бяха израснали Отвън, в „дивото общество“, както го наричаха в Кошера, и бяха подлагани на непрестанни ограничения и забрани. Човек напълно можеше да се уповава на Стария Харви в подобни кризисни ситуации.
Хелстрьом въздъхна, осъзнал за пръв път истинската тежест на бремето, което бе понесъл — близо петдесет хиляди жители на Кошера в този момент зависеха от неговите решения. Той се заслуша, напрегна всички сетива, опитвайки се да установи дали животът вътре в Кошера тече както обикновено. Шумът, който стигаше до ушите му, бе като тихо жужене на излезли за прашец пчели в горещ следобед. Имаше нещо успокояващо в този шум, нещо, което го изпълваше с вътрешна увереност. Но точно сега, тази увереност не му бе достатъчна. Усещаше скритата тревога във всяка една от инструкциите, които изпращаше към всички краища на Кошера. И тази тревога нарастваше като снежна топка, за да се върне отново при него. Не, покоят наоколо бе само привиден.
Необходимостта да действат предпазливо на всяка крачка бе постоянно бреме за Кошера и всеки един от неговите обитатели. Хелстрьом също носеше своята част от тази почти непосилна тежест, оставена му в наследство от неговата майка-първосъздателка и онези, които бе избрала за да му бъдат учители. В началото, Хелстрьом беше от малкото, които се противопоставяха на идеята за заснемането на серия от документални филми. Опасяваше се, че това може да събуди излишни подозрения. Но накрая и той позволи да бъде увлечен от идеята, изразена накратко с кошерния афоризъм: „Кой би могъл да разбира по-добре насекомите от човек, роден в Кошера?“ — и дори бе въодушевен от възможностите, които разкриваше филмопроизводството. Кошерът неизменно се нуждаеше от този причудлив символ на силата — парите. Всеки един от филмите прибавяше значителна сума към техните банкови сметки в Швейцария. Парите бяха предназначени само за ресурсите, които можеше да им предостави Външният свят — и най-вече диамантови глави за техните подземни сонди. За разлика от дивото общество обаче, Кошерът търсеше хармонично съжителство с обкръжаващата среда, опитваше се да бъде полезен на тази среда и тъкмо по този начин да спечели съдействието й в полза на Кошера. Несъмнено тази изградена с десетилетия връзка щеше да им помогне и в тези трудни времена. Филмите не бяха грешка! — мислеше си Хелстрьом. В тях дори имаше нещо забавно и поетично — да изплашат, макар и прикрито, Външните, да им покажат реалността под формата на филм, да им разкажат за многообразието от насекомни популации и по този начин да им внушат, макар и подсъзнателно, уважение и страх пред тази природна сила.