Неволно той си припомни думите, които бе настоял да изпишат в послеслова към последния им филм: „В едно идеално общество няма нито чувства, нито съжаление. Не бива да се прахосват безценни ресурси заради онези, които са надживели своята полза“.
И ето че сега тези нашествия Отвън напомняха на Хелстрьом за атаки на търтеи, които всеки кошер би срещнал с яростна съпротива. Защото в кооперативното общество съдбата на всеки един член е неразривно свързана със съдбите на всички останали.
„Трябва незабавно да се кача горе — рече си той. Трябва да поема лично командването на центъра и да предприема защитни действия.“
Внезапно завладян от решителност, той се отправи към най-близката обществена баня, изкъпа се редом с неколцина химически кастрирани работнички, използва създадения в кошера депилатор за да почисти лицето си от косми и се върна в клетката. Облече се в далеч по-тежките и неудобни Външни дрехи — светлокафяви панталони, бяла памучна риза, тъмносив пуловер и бежово кожено сако. Обу чорапи и чифт леки кожени обувки, произведени в Кошера. Преди да излезе, отвори едно от чекмеджетата и извади малък автоматичен пистолет, който прибра в джоба на сакото. Оръжията на Външните имаха далеч по-голям обсег от парализатора, а освен това можеха да бъдат използвани за сплашване, тъй като им бяха познати.
След като приключи с обличането, Хелстрьом напусна клетката и пое по коридорите, изпълнени с познатия шум на кошерен живот. Пресече няколко нива с хидропонни инсталации, чиито врати бяха широко разтворени за да облекчават достъпа на берачите. Хелстрьом пътьом надникна вътре, където кипеше активна работа. Пълнеха огромни кошници със соеви семена. За някой Външен сцената би изглеждала малко объркана, но всъщност никой не се мотаеше, не разговаряше, нямаше разпилени кошници, нито блъскащи се работници. Пълните кошници се поставяха в отвори в насрещната стена, откъдето ги вдигаха нагоре за по-нататъшна обработка. Сигналите и заповедите се предаваха единствено чрез езика на жестовете. Погледнато с опитното око на кошерен специалист, това което ставаше в залата, бе неоспоримо доказателство за превъзходството на изградената социална организация. Всички работници бяха химически стимулирани, кастрирани, нито един не изпитваше глад (хранителните конвейери бяха малко по-нататък, в дъното на главна галерия) и изпълняваха задълженията си с ясното съзнание, че онова, което вършат е жизнено важно за целия Кошер.
Отвъд това ниво движението на Хелстрьом наподобяваше елегантен танц сред постоянно влизащите и излизащи работници. Тук нямаше точно разписание за работа. Работниците си тръгваха сами веднага щом огладнееха, или почувстваха умора. Други незабавно заемаха освободените места. Всеки знаеше какво се изисква от него.
Когато стигна асансьорната шахта — беше от старите модели с отворена врата — той спря, за да даде път на лабораторния екип пренасящ реплантационните семена, който се бе отправил към хидропонните съоръжения. Не биваше нито за миг да се забавя поддръжката на хранителния цикъл, който лежеше в основата на тяхното оцеляване.
Хелстрьом забеляза една празна кабина и пристъпи вътре в движение. Тук в асансьора тежкият животински мирис на Кошера, изсмукван и абсорбиран, преди да бъде изхвърлен навън в замяна на свеж въздух, бе далеч по-осезателен, което означаваше, че шахтата пропуска в долните нива и ще трябва да бъде ремонтирана. Поддръжката на съоръженията бе една почти непосилна задача, но в никакъв случай не биваше да я игнорират. Хелстрьом си отбеляза да обърне внимание на асансьорната работилница. Само след две минути той достигна подножието на хамбара-студио, съсредоточил цялото си внимание върху тревожния проблем.