— Абсолютно.
— Това обяснява досегашната липса на информация.
— Предполагам. — Джанвърт пресече стаята, седна на дивана до Кловис и взе ръката й в своята. — Малко съм уплашен — призна си той. — Да си призная, страх ме е за пръв път, откакто се захванах с тая скапана работа. Винаги съм усещал, че не дават пукната пара за нас, но да ни натресат Перюджи… — Джанвърт преглътна конвулсивно. — Този човек изчислява престижа си с броя на хората, които е изгубил по време на операция и никога не се е съобразявал с жертвите — както противниковите, така и нашите.
— За Бога, гледай да не издадеш пред него чувствата си — предупреди го Кловис.
— Не се безпокой. Там ще съм добрият стар Дребосък, винаги готов за шеги и закачки.
— Как мислиш, още днес ли ще ни пратят?
— Най-късно тази вечер.
— Странен човек е този Перюджи — заговори тя. — Понякога съм се питала що за птица е с неговото смешно име и всичко останало.
— Е, поне си има име — отбеляза Джанвърт. — А виж, Шефа…
— Дори не си го помисляй — предупреди го тя.
— Не си ли си задавала понякога въпроса, дали наистина работим за правителството? — запита я той. — Или хората над нас не са някоя свръхмогъща група, стояща дори над самото правителство.
— Ако говориш за това, за което ми се струва, че говориш, не искам да знам нищо по въпроса — отсече тя.
— Харесва ми твоето отношение — ухили се той. Сетне пусна ръката й, изправи се и отново закрачи неспокойно из стаята.
Кловис естествено беше права. Това място се подслушваше. Знаели са, че ще го открият тук. Нищо не можеше да се направи — когато работиш за да превърнеш света в аквариум за рибки, ти също живееш в този аквариум. Въпросът беше как да станеш един от зяпачите.
14
„Из Кошерния наръчник. В процеса на подбор на работници, първосъздатели и различни специалисти, успоредно с развитието на общественото съзнание в Кошера, с помощта на всички химически и физически механизми, с които разполагаме, укрепва и придобива мощ скелетът на нашето кооперативно общество. Всяко ново поколение идва на този свят като естествено продължение на предхождащото и всеки индивидуален член е неразривно свързан с останалите. Именно чрез засилване на тази взаимовръзка ще търсим нашето място във вселената.“
В мига, когато Хелстрьом се появи в помещението на студиото, което заемаше северното крило на хамбара, една млада жена — асистент-режисьор към филмовия екип, който заснемаше затворена под стъклен похлупак пчелна колония — се опита да привлече вниманието му. Хелстрьом се поколеба, разкъсван от желанието час по-скоро да се качи в наблюдателното гнездо и същевременно да съхрани спокойната работна атмосфера, царяща навсякъде из Кошера. Познаваше добре младата жена — една от задачите й бе да посреща евентуалните посетители Отвън, които се обръщаха с различни въпроси към филмовата компания. Тя беше типична представителка на генетичната серия „Найлс-8“, чиято най-характерна особеност бе късогледството, отложено за корекция при по-нататъшната селекция. Подобно на прототипите от серията ФАНСИ, Найлс-кръстоските бяха податливи на влиянието на Външния свят.
Хелстрьом забеляза, че всички членове на втория филмов екип се бяха подредили със скръстени ръце около стъкления похлупак. Очевидно се бяха изправили пред неразрешим проблем, а всяко забавяне можеше да им струва скъпо. Хелстрьом се замисли кой от двата проблема не търпи отлагане. Без съмнение, Стария Харви щеше да изпълни безпрекословно неговите нареждания, докато парите, които щеше да им донесе поредната продукция бяха от жизнено важно значение. Хелстрьом чевръсто смени посоката и се отправи към снимачната площадка и замрялата в очакване група. Асистентката имаше открито лице, лишено от грим или очила и руса, привързана отзад коса. Тялото й беше добре оформено и очевидно плодовито. Хелстрьом се замисли разсеяно, дали някой се е сетил да изследва генетичния й потенциал.
Когато наближиха стъкленицата, той се обърна към нея, използвайки Външното й име.
— Какъв е проблемът, Стела?
— По време на снимките се сблъскахме с неочаквано затруднение с пчелите. Исках да повикам Фанси на помощ, но ми казаха, че сте й дали друга задача и не може да бъде освободена.
— Така е — кимна Хелстрьом и си помисли, че някой е възприел съвсем буквално нареждането му Фанси да бъде държана под строго наблюдение. — Какво е станало с пчелите?
— Скупчват се върху царицата всеки път, когато я откриваме и правим опит да я заснемем. Предишния път, когато това стана, Фанси ни бе предупредила да я извикаме, защото знаела как да се справи.