— А не намекна ли какво трябва да се направи?
— Посъветва ни да поставим успокояващи средства в хранилката или да ги разпръснем във въздуха.
— Последвахте ли съвета й?
— За снимките се нуждаем от малко по-активни пчели.
— Ясно. А Фанси каза ли ви каква може да е причината за тяхното поведение?
— Смята, че е нещо от въздуха — може би атмосферно електричество, или секрет, отделен от нашите тела.
— Готови ли сте да продължите със следващите сцени от филма?
— Ед смята, че сме готови. Искаше да ви се обадим за онзи епизод в лабораторията, в който се появявате.
— И кога възнамерявате да го снимате?
— Довечера към осем.
Хелстрьом мълчаливо обмисли новопоявилия се проблем.
— Мисля, че ще съм готов за снимките в осем. Кажете на Ед да организира всичко. През деня поспах, така че ще мога да работя цяла нощ ако е необходимо.
Той се завъртя и пое в предишната посока. Засега проблемите тук бяха уредени, но Хелстрьом виждаше в поведението на пчелите нещо като метафора, претворяваща живота в неговия собствен Кошер. Ако общата тревога продължаваше да расте, скоро нещата щяха да станат неконтролируеми. Някои от работниците можеха да предприемат самостоятелни действия. Той даде знак на един от техниците да свали надолу дългото рамо на снимачния кран, като посочи, че иска да се качи в операторското кресло.
Рамото се спусна грациозно към него — като ръка на хищна птица към своята плячка. Хелстрьом пристъпи на тясната площадка и бавно се издигна към отвора на покрива, като си мислеше колко удачно служи този механизъм — едновременно неделима част от филмовия реквизит и допълнителна осигуровка за живота в чифлика. Никой не можеше да достигне отвора в покрива без помощта на някой от крановите техници и същевременно присъствието му тук, на снимачната площадка, не можеше да събуди подозрение.
Покривното помещение бе нещо като дълъг коридор, с множество прозорци за наблюдение на долината и отвори за вентилационните тръби. На равни разстояния по протежение на покрива бяха завързани въжета, с които при нужда работниците от наблюдателното гнездо можеха да се спуснат на приземния етаж. Всички бяха тренирали нееднократно да го вършат, макар досега да не беше възниквала подобна необходимост. Нито въжетата, нито каквато и да било част от наблюдателното гнездо се виждаха от етажа на студиото.
Хелстрьом пресече бавно дългия коридор, усещайки мириса на прах, който изпълваше помещението. Не би било лошо, ако напомни на почистващия екип да надникне и тук. В дъното на таванското помещение имаше масивна, звукоизолираща врата.
Вътре в наблюдателното гнездо на Стария Харви цареше сумрак. Стаята бе изпълнена с миризми Отвън, които нахлуваха през един вентилатор в стената. По края бяха монтирани цяла редица от монитори със зелени екрани. Вътрешните стени на гнездото бяха изградени така, че да издържат на попадение от термитна бомбена система — която можеше да изгори в миг цялата постройка на хамбара, ала същевременно щеше да задейства топлинните датчици и главната шахта, спускаща се надолу към Кошера, щеше да се запечата. Тревожната ситуация правеше Хелстрьом чувствителен към всички тези потенциални мерки за сигурност, които от години бяха неразривно свързани с живота на Кошера.
Когато влезе, Стария Харви вдигна глава от пулта. Имаше посребрели коси и едро, издадено напред лице и Хелстрьом си помисли, че прилича на свети Бернард. Увисналата гуша сякаш още повече подсилваше тази прилика. Очите му бяха раздалечени, кафяви и излъчваха добрина. Веднъж Хелстрьом бе присъствал на сцена, при която Стария Харви бе обезглавил с един замах някакъв обхванат от истерия работник, но това беше преди много години, някъде в детството му и веднага след инцидента всички представители на тази истерична серия бяха извадени от разплодната група на Кошера.
— Къде е нашият нашественик? — запита Хелстрьом.
— Преди малко похапна, а след това се отправи към върха на хълма — докладва Стария Харви. — В този момент се приближава към горния край на долината. Ако се разположи там, където предполагам, ще можем да го наблюдаваме с бинокли през отворите в стената. Изгасили сме осветлението в гнездото за да не забележи присъствието ни тук.
Още една чудесна проява на предпазливост.
— Прегледа ли материалите за Портър? Забелязах, че в предишния разговор спомена…
— Прегледах ги.
— И какво смяташ? — запита Хелстрьом.
— Същият подход — дори дрехите са със защитен цвят. Да се обзаложим ли, че ще твърди, че е любител на птиците?
— Май ще спечелиш.
— Само че, този като че ли е далеч по-опитен. — Той се обърна и огледа редицата от монитори. — Ето го, точно където очаквах.