На екрана нашественикът бе изпълзял от храсталака и разглеждаше внимателно долината.
— Носи ли оръжие? — запита Хелстрьом.
— Ако се съди по сензорите — не. Само джобно ножче и фенерче в добавка към бинокъла. Я виж, нападнаха го мравки и това хич не му се нрави. Гледай как ги отърсва от ръката си.
— Мравки ли? Откога не сме прочиствали тази зона?
— Близо месец. Да проверя ли?
— Не. Само отбележи при първия удобен случай да изпратят някоя група нагоре. Нуждаем се от няколко гнезда за новите хидропонни секции.
— Добре. — Стария Харви кимна, обърна се и заговори със знаци на един от помощниците си. Когато свърши, отново погледна към Хелстрьом. — Този Портър беше странна птица. Отново прегледах признанията му. Доста неща ни каза.
— Сбъркал си е професията — съгласи се със сух глас Хелстрьом.
— Какво според теб целят?
— Вероятно по някакъв начин сме привлекли вниманието на някоя правителствена институция — отвърна Хелстрьом. — Може би единственото, от което се нуждаят, е да успокоят поредния си изблик на параноя.
Стария Харви се намръщи и потрепери.
— Не ми харесва тази работа, Нилс.
— И на мен.
— Сигурен ли си, че си взел най-правилното решение?
— Доколкото ми е по силите. Първото, което трябва да сторим, е да приберем тези двамата. Все един от тях ще знае повече от покойния мистър Портър.
— Дано да си прав, Нилс.
15
„Из дневника на Нилс Хелстрьом: Трима от нашите по-млади генетици днес са влизали в помещението с плодовитите женски и по-възрастните колонисти порицаха поведението им. Наложи се за кой ли път да обясня, че този факт е несъществен. Стремежът за продължаване на рода при младите специалисти не бива да се подтиска, защото се нуждаят от пълна свобода на умствените си способности. Самият аз съм си позволявал понякога подобни волности и старите колонисти го знаят добре. Естествено и мен са ме порицавали. Кога най-сетне ще разберат, че дори на този етап, все още не сме овладели всички тънкости на генетичното манипулиране? За щастие, старите умират един по един. Дори и тук е в сила нашият девиз: «Към резервоарите — състарени, от резервоарите — обновени». Естествено, ще изследваме внимателно полученият от този набег наследствен материал. Талантът се открива, когато го търсиш. А всички знаем, колко отчаяно се нуждае Кошерът от таланти.“
Меривейл беше подразнен от тона, с който му говореше Перюджи по телефона, но въпреки това се постара да прикрие раздразнението си със спокойни отговори. Перюджи беше разгневен и не правеше никакви опити да сдържа чувствата си. За Меривейл, Перюджи не беше нищо повече, от единствената пречка към поредното повишение. Меривейл вярваше, че го познава добре, но ето че сега донякъде беше обиден от тона на превъзходство, който недвусмислено говореше, за по-високото положение на другия в Агенцията.
Меривейл бе извикан за този разговор направо от следобедното съвещание с новата група, която предстоеше да отпътува за Орегон. Напуснал бе неохотно съвещанието, но не посмя да се забави. Перюджи не обичаше да чака. Перюджи беше един от богоизбраните, които почти ежедневно се срещаха лично с Шефа. Може би дори знаеше кой всъщност е Шефа.
Върху гладката полирана повърхност на бюрото бе поставен нож за разрязване на книги, оформен като миниатюрна кавалерийска сабя. Меривейл го вдигна, докато слушаше, и започна нервно да забива върха му в бележника, като преглъщаше болезнено в миговете, когато разговорът придобиваше неприятна насока.
— Това беше в началото на месеца, Дзюл — рече Меривейл, макар да си даваше сметка, че обяснението му е недостатъчно. — Тогава не знаехме много неща, които са ни известни сега.
— И какво знаем сега? — запита насмешливо Дзюл.
— Знаем, че там има някой, който не се поколеба да… премахне нашите хора.
— Това го знаехме и преди!
— Но нямахме представа докъде би могъл да отиде този някой в играта на криеница.
— Нима разполагаме с толкова много сътрудници, че можем да си позволим да ги губим само за да установяваме подобни маловажни факти?
Какъв лицемер! Никой досега не бе изгубил повече агенти от Перюджи. Пък и двете групи действаха изключително по негови разпореждания.
Меривейл удари рязко с ножа и се намръщи, когато забеляза, че е повредил полираната повърхност. Ще трябва да нареди да сменят бюрото веднага щом приключи с разговора.
— Дзюл, всеки един от агентите ни знае добре, че тази работа е рискована. Никой от тях не си прави илюзии.