Кошерът на Хелстрьом

— Може би е разполагала с прибори, които са й позволили да засече нашите?

— Опита се да се свърже по радиото, но ние заглушихме сигналите.

— Това ли я е подплашило?

— Вероятно. — Стария Харви изглеждаше уморен и разстроен.

— А други прибори?

— В колата имаше миниатюрно антирадарно устройство. Мисля, че с негова помощ е засякла нашето наблюдение.

— Но как е могла да се прокрадне през групата за нощно помитане?

— В момента преглеждат записите. Предполага се, че е тръгнала да търси приятеля си и се е възползвала от бъркотията покрай залавянето му.

— Групата трябваше да я прибере независимо от трудностите.

Стария Харви извърна глава и впери очи в него.

— Така им наредих.

— И те са пристъпили заповедта?

Стария Харви кимна.

— Какво всъщност е станало? — запита Хелстрьом.

— Рискувала е, насочвайки се право към нощната група.

— Но миризмата й би трябвало да я издаде!

— Аз също смятах така и другите се съгласиха с мен. Стигнахме до извода, че е поела право на север, използвайки фургона за прикритие. Придвижвала се е съвсем бавно за да избегне всякаква възможност да бъде открита. Поела е преди мръкване, а нашата група пристигна в района по тъмно. От тук нататък следват две възможности — или е продължила да се отдалечава или следи действията ни в района, като мени позицията си.

— А ти какво мислиш?

— Малко се съмнявам в последното — отвърна Стария Харви.

— Защо?

— Едва ли би тръгнала право към нас.

— Но защо?

— На няколко пъти я удряхме с нискочестотно излъчване. През целия следобед подсилвахме подсъзнателната й тревога, така че, съмнявам се да е тръгнала в наша посока.

— Но откъде знаеш с какви резерви от кураж разполага?

— Не и тя, Нилс. Наблюдавах я.

— Значи, Харви, не е твоя тип.

— Шегувай се колкото искаш. Държах я под око целия следобед.

— Това ли е крайната ти оценка?

— Да.

— Защо не опита да защитиш становището си пред останалите?

— Опитах.

— Ако зависеше от теб, какви действия би предприел?

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Искам, инак нямаше да питам.

— Първо, смятам, че се е прокраднала на североизток, към стадата, които пасат там. Имам чувството, че разбира от домашни животни. Имаше нещо в нея… — той облиза устни. — Та ако познава животните, би могла да се движи сред тях без да вдига излишен шум. Те са прикрили мириса й, с други думи — стадото е най-доброто й убежище за момента.

— И никой от останалите не се съгласи с теб?

— Другите твърдят, че стадото е полудиво и кравите биха реагирали при появата й. Наблюдавали сме го при други случаи.

— Ти какво им отвърна?

— Че кравите най-често реагират, когато подушат, че човекът е изплашен. Знаем го добре. Ние самите разчитаме на това. Ами ако жената не се е бояла от тях и се е придвижвала предпазливо? Смятам, че не бива да си затваряме очите пред подобна възможност.

— Но останалите не искат да тършуваме сред стадото?

— Опасяват се от възможни усложнения, когато групата се появи в района. Не е изключено някои от работниците да изгубят контрол и да избият кравите. В такъв случай ще си имаме неприятности — както последния път, когато се случи това.

— Все още не си ми казал, как би постъпил ти самият.

— Бих изпратил някой от нашата среда. Имаме богат опит в общуването с Външните. А и можем да се владеем по-добре от работниците.

Хелстрьом кимна и изрази гласно мислите си.

— Ако тя е все още в долината и ни наблюдава, няма никакъв шанс да ни се изплъзне. Но ако е слязла при стадото…

— Виждам, че си на същото мнение — кимна Стария Харви.

— Най-странното е, че другите не го разбират — рече Хелстрьом. — Ще поведеш ли групата по издирване, Харви?

— Съгласен. Гледам, че не го наричаш нощно помитане.

— Искам само да излезеш отвън и да ми донесеш едно единствено нещо.

— Жива?

— Ако е възможно. От другия не можахме да научим много.

— Разбрах го вече. Бях долу, когато започнаха да го разпитват, но нали знаеш, че тези неща са ми неприятни. Май съм живял прекалено дълго Отвън.

— И аз реагирах по същия начин — рече Хелстрьом. — В подобни случаи младите работници, които не знаят какво значи пощада, се справят значително по-добре.

— Все пак бих предпочел някоя друга възможност — въздъхна Стария Харви. — Най-добре ще е да се захвана с… издирването.

— Подбери си хора и тръгвай.

Хелстрьом проследи с поглед стареца, а след това се замисли за безсмислената, дори перверзна склонност към насилието, която съществуваше у младите. Нямаше никакво съмнение, че по-старите членове на Кошера бяха естествена противотежест на подобни явления. Стария Харви, например, винаги знаеше как най-добре да постъпи. За разлика от него, по-младите му помощници се бяха възпротивили категорично на предложението да излязат навън в нощта и в прибързаността си бяха допуснали грешка.