„Защо не го попиташ сама? Насрочил съм кратко съвещание в 11 часа. Джанвърт и Кар също ще присъстват.“
„И те ли участват?“
„Те са на резервната скамейка.“
„И това не ми харесва. Къде е Карлос?“
„В архивите, доколкото ми е известно. Имаш един час, за да се запознаеш със случая.“
„Merde1!“ — промърмори тя и изхвърча навън.
Но и Карлос не можа да й бъде от особена полза. За него случаят беше „рутинен“. Всъщност, Карлос винаги се отнасяше така към работата — сякаш е чиновник в учреждение и трябва да отхвърли досадна задача. Прочиташ материала и изучаваш всички карти. Нищо чудно, че вече се ровеше из в архивите. Дори умът му беше на архивар.
Полетът до Орегон и пътуването с фургона напълно оправдаха очакванията й. Карлос не пропускаше нито една възможност да пусне ръка. Тимиена се принуди накрая да излъже, че е прихванала някаква заразна венерическа болест по време на предишната си задача. Карлос естествено не й повярва и тогава тя му заяви хладнокръвно, че ако не престане, ще го застреля. За по-голяма тежест извади от кобура малкия белгийски пистолет, с който никога не се разделяше. Нещо в поведението й му внуши, че не се шегува. Но настроението и на двамата се развали.
Виж, работата беше нещо друго, и когато потегли, издокаран в смешните си дрехи на зяпач на птици, Тимиена чистосърдечно му пожела успех. Ала през целия ден, докато се преструваше, че рисува, тя усещаше нарастващо безпокойство. Нямаше никаква конкретна причина, с която да обясни страховете си. Всичко наоколо будеше тревогата й. Струваше й се, че буквално подушва заплахата. А и Карлос бе пропуснал да уточни, кога смята да се върне. Изглежда всичко зависеше от онова, което щеше да открие в чифлика.
„Ще се върна веднага щом се стъмни — уверяваше я той. — А ти се постарай да бъдеш добра съпруга и си рисувай шарените картинки, докато аз зяпам по птичките. Защото, когато се върна, ще ти разкажа много потайни неща за птиците и пчелите.“
„Карлос!“
„Ох, моя любов, някой ден ще те науча да произнасяш това име с истинска страст.“ — След тези думи копелдакът я потупа по бузата и се отправи към гората.
Тимиена го проследи с поглед, докато се прокрадваше нагоре по затревения хълм. Денят отрано беше горещ и изпълнен с онова характерно мързеливо жужене на насекоми, което предвещаваше още по-големи горещини. Младата жена въздъхна и отвори кутията с акварелите. Всъщност, наистина я биваше в рисуването и не веднъж й се беше случвало да се увлича по натуралистичните пейзажи. А и хвърчащите наоколо златисти пеперуди бяха наистина необикновено примамливи.
Някъде по пладне тя остави за известно време рисуването и си приготви набързо обяд от резенчета твърдо сварени яйца и кисело мляко — от хладилната чанта във фургона. По време на кратката почивка тя остана вътре — макар че беше твърде задушно — за да провери приборите. За нейна изненада антирадарното устройство, което се включваше автоматично, показваше наличие на радарно излъчване в района около чифлика. Сигналът, съвсем недвусмислено беше насочен право към техния лагер.
Радарно наблюдение от чифлика?
Тя определи откритието като особено тревожно и дори си помисли, че ще е най-добре, ако тръгне веднага да търси Карлос. Другата възможност бе да включи радиовръзката и да докладва за това в щаба. Уверена бе, че в щаба ще могат да хвърлят повече светлина върху откритието. А и Карлос й бе наредил да остане в лагера. Новозавладялата я нерешителност засили още повече подсъзнателната й тревога. Усещането за надвиснала опасност ставаше все по-осезателно. Струваше й се, че нещо я предупреждава да напусне час по-скоро това място. Да изостави лагера и да побегне накъдето й видят очите! Този лагер беше като голяма и лесна мишена.
По здрач Тимиена сгъна скицника, прибра го заедно с боите в кабината и се намести на шофьорската седалка. Радиоприемника загря само за няколко секунди и почти веднага тя засече допълнителен сигнал на нейната вълна на прослушване. Още щом премина на предаване, сигналът се усили и заглуши нейният. Индикаторът за подслушване издаде протяжен вопъл. Тимиена побърза да изключи радиоапарата и се загледа през здрача към чифлика. Макар да не се виждаше от лагера, тя усещаше злокобното му присъствие.
И все още никаква следа от Карлос.
Само след минути ще се спусне мрак. Тя опипа нервно малкия револвер кобура на предмишницата й.
Защо, по дяволите, се бавеше Карлос?
Тя изключи светлините на фургона и постепенно мракът я обгърна. Радар в посока на чифлика. Заглушаващ сигнал на радиопредавателя. Положението се спичаше. Тя се изправи рязко, приближи безшумно задната врата и се спусна откъм противоположната на чифлика страна. Фургонът остана като стена зад нея, прикриваща я от всякакви възможни наблюдения. Приведе се и запълзя сред тревата. Още през деня бе забелязала пасящото в равнината стадо и сега се насочи право към него, сякаш водена от сигурен инстинкт. Израсла бе в една животновъда ферма в Уайоми и макар да бе привикнала да доближава животните яхнала кон, не изпитваше никакъв страх от тях. Заплахата по-скоро идеше откъм гърба й, където бе разположен чифликът на Хелстрьом. Кравите щяха да й предоставят така необходимото прикритие и маскировка от радарното следене. Ако Карлос се върне, вероятно първо ще запали осветлението във фургона. Предпочиташе да го изчака на откритото пасбище. Ала кой знае защо не вярваше, че Карлос ще се върне. Цялата тази ситуация изглеждаше ужасно объркана, така беше още от самото начало и време бе да се вслуша в инстинкта си за самосъхранение.