Салдо приклекна до изгубилата съзнание жена и побърза да се разпореди. Някой незабавно да информира Нилс. Мъртвите тела да бъдат отнесени в резервоара. Това бе съдбата, която заслужаваха добрите работници. Така щяха да се слеят в едно със своя народ. „Към резервоарите — състарени, от резервоарите — обновени“.
След като се увери, че заповедите му са изпълнени, той огледа изгубилата съзнание женска. Фенерчето й продължаваше да свети в тревата. Салдо избута нощната маска назад, вдигна фенерчето и го насочи към проснатото тяло. Да, все още беше жива. Не беше никак лесно да запази самообладание, докато я разглежда. Усещаше, че кипи от омраза. Тази женска бе нанесла непоправими щети на Кошера. Но Нилс имаше нужда от нея. Целият Кошер имаше нужда от нея. Салдо си наложи да се овладее. Не виждаше следи от счупени кости. Глезенът й обаче беше навехнат. Целият беше подут и посинял. Случвало се бе и с по-тежки увреждания работниците от Кошера да изпълняват задълженията си. Той нареди да потърсят оръжието й и да го отнесат в Кошера.
Смъртта на Стария Харви нито го бе натъжила, нито пък го радваше. Подобни неща се случваха. По-добре щеше да е, естествено, ако ненужната загуба беше избегната, но такива бяха законите на реалността. Именно вследствие от тези неумолими закони, сега той оглавяваше групата и трябваше да внимава във всяка заповед, която издаваше. Тъкмо на това го бе учил и Стария Харви.
Но първо да прецени какво е състоянието на жената Отвън. На пръв поглед изглеждаше, че ще може да бъде подложена на разпит веднага щом укрепне. Нилс ще бъде доволен. Салдо също се успокои. Постепенно в него се надигна някакъв нов интерес към тази жена. От нея се носеха опияняващи аромати. Ухаеше на непознати сапуни от Външния свят, на парфюми и едва доловимо на мека женска плът. Той се наведе за да я подуши отблизо — първата жена Отвън, която срещаше в дивия свят. Някъде зад киселия мирис на преобладаващия страх се долавяха по-слаби, но възбуждащи аромати. Той плъзна ръка под блузата й и напипа гърдите, пристегнати във фино ластично бельо. Знаеше за съществуването на подобно бельо от курсовете за специализирани работници. Наричаше се сутиен и се закачаше с метални куки на гърба. Тя беше истинска жена, на пръв поглед не се отличаваше по нищо от женските в Кошера и без никакво съмнение беше плодовита. Какви странни същества бяха дивите Отвън. Той прекара ръка по тялото й, опипа слабините и гениталиите, сетне подуши пръстите си. Да, плодовита беше. Вярно било значи, че женските Отвън се скитали на открито и когато са плодовити. Може би се отправят на лов за партньори, по подобие на майката-първосъздателка? Нито книгите, нито филмите или лекциите по време на обучението бяха го подготвили за действителността. Тя го възбуждаше и Салдо се зачуди, дали Нилс ще я запази след разпита за разплод. Ще бъде доста интересно да се кръстоса с нея.
В този миг една от женските в групата се размърда и изсъска нещо заплашително, а друга добави:
— Тази женска Отвън не е предназначена за разплод! Какво правиш с нея?
— Изследвах я — отвърна Салдо. — Тя е плодовита.
— Много от дивите са плодовити — поясни първата.
— Тя уби петима от нашите — рече другата. — Мястото й е в резервоара.
— Където най-вероятно ще се озове след като приключим с разпита — увери я Салдо, без да прикрива съжалението си от загубата. Нямаше никакво съмнение, че женската Отвън щеше да бъде унищожена още по време на разпита. Такава беше съдбата на предишния пленник, такава щеше да е и нейната. Но каква загуба! С тази свежа плът да се отправи към резервоара.
Той се надигна, нагласи нощната маска и каза:
— Завържете я и я отнесете в Кошера. Внимавайте да не избяга. Двама от вас да отидат за фургона. Докарайте го вътре, където ще го разглобим. Заличете всички следи. Не бива да остане нито един знак, че мъжът и жената са пребивавали в околностите. Погрижете се за това.
Произнасяше заповедите ясно и отчетливо, както го бе учил Стария Харви, ала същевременно усещаше надигащото се в него отчаяние. Тежестта на водачеството се бе стоварила толкова неочаквано върху него. Осъзнаваше дълбоко в себе си, че Стария Харви го бе посочил за свой заместник само за да го подложи на изпитание. един многообещаващ млад работник имаше нужда от подобен опит. Но от друга страна, Салдо бе напълно уверен в своите способности. Той беше специалист от кошерните сили за сигурност. Вярваше в себе си. Въпреки младостта си чувстваше, че е в състояние да се справи с предизвикателството, сякаш волята на целия Кошер се бе съсредоточила в него. Харви вече бе надживял времето си и плати за това с живота си. Нилс вероятно бе получил вестта за кончината му, която щеше да предизвика известно объркване, но за момента Салдо трябваше сам да взима решенията. Освободеното място бе предназначено за него.