22
„Извадки от протоколите на Кошерния съвет: Разговор със специалиста-философ Харл (преведено от езика на знаците): Ще трябва да ви разочароваме, философе Харл, като ви съобщим, че не сме дошли при вас за да ви отведем в благословения резервоар. Въпреки напредналата възраст и огромните усилия, които коства на Кошера да поддържа вашата жизненост, ние все още се нуждаем от мъдростта и опита ви. Ето защо, дошли сме тук за да поискаме съвета ви за това, как да се възползваме от резултатите на успешно разработения Проект 40. Длъжни сме преди това да ви уверим, че за момента споменатият проект все още не се е оказал плодотворен. Специалистите, занимаващи се в тази насока ни уверяват, че първите резултати ще са налице съвсем скоро. Въпрос единствено на време е кога Проект 40 ще влезе в действие.
Отговорът на специалист-философа Харл: Притежаването на абсолютно оръжие или на абсолютна заплаха за живота на тази планета на гарантира превъзходство. Самият акт на заплаха от употребата на подобно оръжие при определени условия поставя контрола над самото оръжие в ръцете на онези, които владеят положението. Ще бъдете изправени пред необходимостта да вземете решение за по-нататъшни действия в случай, че противникът заяви: «Добре. Използвайте своето оръжие!» Заявявайки това, противникът на свой ред заплашва притежателят на оръжието и донякъде се изравнява с него. Ето защо, абсолютното оръжие е е неизползваемо дотогава, докато силата му не може да се прилага с известна дозираност. Тоест, подобно оръжие трябва да притежава степени на разрушителност, по-ниски от абсолютната. Вземете за пример защитните механизми на насекомите, които сме приели за образец на оцеляване. Жилата, острите шипове и бодилите, отровните секрети и изгарящите химикали, всичко това са защитни механизми, зад които се крие едно единствено послание: «Не ме заплашвай!»“
Първото, което Тимиена осъзна, бе че ръцете й са оковани и че е завързана в някакво кресло. Тапицерията на креслото бе твърда и хладна, плътно прилепнала към гърба й. Почти веднага Тимиена съсредоточи вниманието си върху подпухналия глезен, който пулсираше болезнено. Въпреки завладялата я апатия тя си наложи да отвори очи, но откри, че е заобиколена от непрогледен мрак. В първия миг си помисли, че е ослепяла, ала малко след това зърна слабо сияние право пред нея. Намираше се на неопределено разстояние и бавно се движеше.
— Аха, събуди се значи.
Гласът бе дълбок, мъжествен и идеше от мрака над движещото се сияние. Ако се съдеше по ехото от звука, намираше се в доста просторно помещение. Тя се помъчи да овладее надигащия се страх и отвърна с привидно безгрижие:
— Но как го разбрахте в тази тъмнина?
Седнал в ъгъла на лабораторната зала, Хелстрьом следеше внимателно индикаторите на приборите, помагащи му да се ориентира в емоционалните реакции на пленничката. Почти бе готов да се възхити от смелостта й. Да, немалко от дивите екземпляри се отличаваха с подобна храброст.
— Разбрах го — рече той.
— Глезенът ужасно ме боли — оплака се тя.
— Наистина съжалявам за това. По-късно ще ви дадем успокояващо. Опитайте се да потърпите.
Странно, но искреността в гласа му й подейства успокояващо. Съдейки по равния тон, мъжът отсреща се владееше великолепно.
— Надявам се, че няма да продължи дълго — промърмори тя.
„Не е зле наистина да й дам нещо успокояващо“ — помисли си Хелстрьом. Нощната маска го убиваше в мястото, където се притискаше към носа и челото. Никак не му се нравеше начинът, по който изобразяваше жената в сребристо сияние. Осъзнаваше добре, че раздразнението му се поражда от умората. Понякога Кошерът изискваше прекалено много от него. Но тази жена Отвън трябваше да бъде разпитана и Хелстрьом нямаше никакво желание да я остави в ръцете на нетърпеливите младоци, жадни да докажат на какво са способни. А и все още беше недоволен от неуспеха при разпита на Дипиъкс. Откъде Външните знаеха за Проект 40? Сигурно някой от разпитващите се беше изпуснал. Това е единствения възможен отговор! Както и да е, ще научи от жената.
— Първо, трябва да ви задам няколко въпроса — каза той.
— Защо ме държите на тъмно?