Кир Буличов
Космически десант
Това се случи през август, в един горещ ветровит съботен ден.
Николай Ложкин, пенсионер, успя да убеди своите съседи професор Лев Христофорович Минц и Корнелий Удалов да прекарат деня на езерото Копенхаген, да си починат от градския шум, от семейството и работата.
Езерото Копенхаген се намира на двадесет километра от Велики Гусляр, дотам се отива с автобус и после съвсем малко пеш по една пътека през смесена гора.
А ето откъде идва названието на езерото. Някога там е било имението на помешчика Гуля (Гулкин), голям англоман, който смятал, че Копенхаген е английски адмирал. И названието си останало така завинаги поради странното си звучене за околното население.
Корнелий Удалов помъкна и въдица, за да полови риба, а професор Минц — куфарчето със сглобяемата лаборатория, искаше да вземе вода за изследване: намислил беше да развъди в езерото миди за народното стопанство. Николай Ложкин искаше да се попече на слънце по системата на йогите. Отначало си избраха място на сянка под един як бор, настаниха се там — постлаха одеяло, извадиха храната, хапнаха и се разприказваха за най-различни проблеми. Край езерото се мяркаха и други хора, но поради жегата никой не ловеше риба, почиваха си.
— Отдавна не е имало никакво събитие — каза Удалов.
Той се бе съблякъл, беше по сини плувки с щампосано цвете отстрани и с триъгълна шапка от вестник, за да не изгори плешивината му от слънцето.
— Непременно ще има събития — обади се старецът Ложкин. — Хубаво време се задържа. Такова не е имало в нашия край от 1878 година. — И за по-нагледно той написа датата на пясъка, тегли една стреличка и написа до нея и друга — 1978. — Цяло столетие!
В същия момент над нас се появи космически кораб. Той безшумно увисна над езерото, сякаш беше обиколил цялата Галактика, за да търси такова красиво езеро, и сега не можеше да му се нарадва.
— Гледайте — каза Удалов. — Пришълци от космоса.
— Нали ви казах — рече Ложкин.
— Такива не са долитали досега при нас — каза Удалов, като стана и килна назад шапката си от вестник. Видът му беше сериозен.
Професор Минц, който не се беше съблякъл още, също се изправи и разтвори пръстите си на определено разстояние от очите, за да определи размерите на кораба.
— Да, за първи път виждаме такъв — потвърди Ложкин. — Това е нещо съвсем ново.
Съседите бяха виждали доста чужи космически кораби, защото пришълците обичат да се приземяват в Гусляр.
— Отдалеч е долетял — каза професор Минц, свършил с измеренията. — Пи-мезонните ускорители са съвсем износени.
Удалов и Ложкин се вгледаха внимателно и потвърдиха думите на Минц. Пи-мезонните ускорители имаха нужда от ремонт.
Корабът бавно се спускаше надолу, придвижвайки се към брега, и най-подир увисна над самия край на водата, хвърляйки сянка върху пясъка.
— Ей сега ще… — каза Удалов.
„Да, помисли си Ложкин. След малко люкът ще се отвори и на пясъка ще се стовари непозната цивилизация. Най-вероятно е да се очаква, че тя е приятелски настроена, но не е изключено на края в Гусляр да е дошла зла и чужда нам космическа сила, за да завладее Земята. И нищо не може да се предприеме. До града има двадесет километра, пък и автобусът рядко минава.“
От кораба изскочиха многобройни опипвачи и анализатори.
— Проучват условията — каза Удалов.
Минц само кимна в отговор. Това се разбираше от само себе си.
Анализаторите се прибраха.
И тогава стана нещо неочаквано.
Люкът отдолу се отвори. Вместо космонавти на брега се изсипа сякаш от силажна кула купчина зелена маса, която приличаше на консервиран спанак, неотдавна в гуслярския магазин бяха пуснали такива консерви и хората ги купуваха за приготвяне на супа. После люкът веднага се затвори. Зелената маса се разля по пясъка като гъсто желе и се приближаваше към водата. Корабът се издигна нагоре и се изгуби.
— Прилича да е водна цивилизация — каза Минц.
Ложкин, който мислено си беше приготвил приветствената реч, защото притежаваше и жизнен опит, и опит в обществената работа, мълчеше, зелената маса нямаше никакви органи, към които би могъл да се обърне с реч. И все пак каза шепнешком, за да не би желеподобният пришълец да чуе:
— Своето рода хулиганство. Ще замърси цялото езеро, а хората се къпят в него.
— Сега вече не трябва да се къпем — каза Корнелий Удалов. — Твърде е възможно пришълецът да има нежни части и ние по този начин ще ги повредим.
— Плесен е това, а не пришълец — стигна до окончателен извод Ложкин.
— Може би е радиоактивен? — запита Удалов.
— Ей сега ще проверим. — Минц отвори куфарчето, в което имаше сглобяем микроскоп, спектограф, гайгеров брояч, епруветки, химикали и други уреди.