Старецът Ложкин, обзет от недоверие към зеления пришълец, част от който беше вече допълзяла до водата и се разстилаше по повърхността й като зелена ципа, извади химически молив и написа с печатни букви на шперплатова дъсчица:
„Къпането, риболовът, прането на бельо
Е ЗАБРАНЕНО — ОПАСНО Е!“
После закрепи дъсчицата за дънера на бора и хората, които се трупаха на мястото на произшествието от другите участъци на брега, се спираха пред обявата и я прочитаха.
Минц отиде до водата и се наведе над зелената каша. Броячът за радиация мълчеше, което бе успокоително.
— Не е изключено това да е космически десант — каза той на Удалов, изправен над него, подсигурявайки го отзад.
— Жалко — отвърна Удалов. — Аз винаги съм бил за дружба между космическите цивилизации.
— Ако тази зелена плесен започне бързо да се размножава, ще покрие като слой цялата ни планета и тогава тези чуждопланетни агресори съвсем лесно ще ни завладеят с голи ръце.
— Може да се измисли по-прост начин — каза Удалов.
— Че какво знаем ние за тяхната психология? — попита Минц. — Ами ако те винаги ей така покоряват чуждите планети?
Един от излетниците се обади:
— Я да си вървя аз у дома. Да обера поне доматите от градината. Че, току виж, тия пришълци всичко унищожат.
След него си тръгнаха още неколцина от излетниците и рибарите. Но повечето останаха, защото за обикновения гуслярец няма по-голямо удоволствие от досега с непознатата, с тайните на космоса.
— Сега трябва да се изследва поведението на плесента във водната среда — заяви професор Минц.
Той започна да взема проби и да наблюдава поведението на пришълеца в микроскопа.
Удалов, и той не губеше времето си напразно. Отначало начерта във въздуха окръжност и триъгълник, използвайки общото познание от геометрията за всички разумни същества, а после взе оставените си под бора панталони, за да обясни нагледно на пришълеца теоремата за гащите на Питагор. Плесента не обърна внимание на старанията му, но в този момент Минц оповести изводите си.
— Напълно безопасна субстанция — каза професорът. — Микроскопични водорасли, примитивни организми, срещат се и на Земята. Без признаци на разум.
— Това още не е факт — възрази Удалов, но престана да размахва панталоните си, а ги обу. — Ако се струпат, може би ще се получи колективен разум.
— Ако струпаме на едно място зелето от цяла градина, ще се получи голяма купчина от зеле, но никакъв разум — отвърна Минц.
— Но ако се размножи и завладее Земята? — запита Ложкин. — Нали самият вие ни предупреждавахте, Лев Христофорович?
— Имала е достатъчно време да го направи в далечното минало — каза Минц. — Този вид водорасли съществува на Земята милиарди години.
— Ще унищожи всичката риба — обади се един младеж в моряшка фанелка.
— Рибата вече започна да я яде — каза Минц.
И така рухна теорията за космически десант, остана неизползвана подготвената от Ложкин реч и отидоха на вятъра усилията на Удалов по повод теоремата на Питагор. Минц беше добър специалист. Щом бе казал, че космическият кораб е изсипал на брега на езерото Копенхаген чисто и просто куп дребни водорасли, значи, е така.
Разочарованите зяпачи се пръснаха по брега, а Минц седна с двамата си съседи под бора с предупреждаващия надпис и се замисли какво би могло да означава това. Защото е невъзможно от космоса да са пратили кораб само за да изсипе купчина водорасли.
Останалите на брега водорасли бързо изсъхваха от слънцето, почерняваха и се изгубваха в пясъка.
— Поставили са ни логическа задача — каза Удалов. — Проверяват дали ще се уплашим, или не.
— И ни наблюдават, така ли?
— Да, наблюдават ни.
Минц стана и тръгна по брега, за да види докъде са се пръснали водораслите. Езерото си живееше своя спокоен, тих съботен живот и нищо не напомняше неотдавнашното появяване на космическия кораб. Както вървеше, се спъна в нещо твърдо. Предполагайки, че това е камък, той ритна с носа на обувката препятствието, но то не помръдна, а Минц, който беше с леки сандали, си нарани големия пръст.
— Ох — простена той.
Удалов вече бързаше да му се притече на помощ.
— Какво има?
— Камък — каза Минц. — Не се вижда от водорасли.
Удалов просто по интуиция разбра, че това не е камък. Клекна веднага и разрови водораслите, още влажни и лепкави. И усилията му бяха възнаградени. Неголям златист цилиндър, горната част на който се подаваше от пясъка, бавно се въртеше и навлизаше навътре.
— А ето го и пришълеца — каза Удалов и започна с две ръце като куче да разравя пясъка, за да извади цилиндъра.