Напрежението спадна. Някои се усмихваха нервно. Забележката на Смит дори предизвика безрадостен смях. Гросвенър бе смутен. Шумът, който идваше отвътре, го озадачи. Слухът бе най-измамното от сетивата. Невъзможно беше да се прецени какво се е случило или какво в момента става в клетката.
— Бих искал да разбера — рече Пенънс, главният инженер, — защо телефлуорният брояч подскочи и оттогава трепти с пълна амплитуда още щом котето вдигна тупурдия. Ето го тук, точно под носа ми, и не мога да разбера какво се е случило.
Настъпи тишина както в клетката, така и извън нея. Внезапно зад Смит настъпи раздвижване — капитан Лийт и двама от офицерите му се приближаваха.
Капитанът, енергичен мъж около петдесетте, каза:
— Поемам командването. Разбрах, че между учените се води спор дали чудовището трябва да бъде убито или не… Прав ли съм?
Мортън поклати глава:
— Вече няма спор. Ние всички смятаме, че то трябва да бъде екзекутирано.
Капитан Лийт кимна:
— Точно тази заповед възнамерявах да издам. Смятам, че сигурността на кораба е застрашена, а това вече е в моята компетентност. — Той повиши глас: — Направете място! Отдръпнете се!
Освобождаването на коридора отне доста време. Гросвенър изпита облекчение, когато операцията приключи. Ако звярът бе изскочил навън, докато хората се тълпяха пред вратата, без да има къде да отстъпят, щеше да настъпи касапница. Опасността още не бе преминала, но изглеждаше по-малка.
Някой каза:
— Странно! Корабът като че ли помръдна.
Гросвенър също го бе усетил, сякаш за миг някой бе пробвал да включи главния двигател. Големият кораб потрепери отново, след което замря неподвижно. Капитан Лийт попита отсечено:
— Пенънс, кой е долу в машинното отделение?
Главният инженер беше пребледнял.
— Моят заместник и помощниците му. Не виждам как те…
Последва силен трус. Корабът се килна, заплашвайки да падне на едната си страна. Гросвенър се строполи тежко на пода. Известно време лежа зашеметен, но обзелата го тревога бързо го накара да дойде в съзнание. Навсякъде около него имаше проснати хора. Някои стенеха от болка. Мортън изкрещя някаква заповед, която Гросвенър не разбра. Капитан Лийт се опитваше да се изправи на крака. Гросвенър го чу да ругае:
— По дяволите, кой идиот включи тези двигатели! През това време корабът продължи да се ускорява, достигайки пет, а може би и шест „g“. Без да има друг избор, Гросвенър се заизправя мъчително на крака. Сетне протегна ръка към най-близкия стенен видеофон и набра номера на машинното отделение. Зад него Мортън, който надничаше през рамото му, изкрещя:
— Котето е! То е в машинното отделение. И ние летим в космическото пространство.
Още преди Мортън да бе млъкнал, екранът потъмня. А ускорението продължаваше да расте. Гросвенър залитна през вратата, водеща към салона, после пресече едно просторно помещение и пое по втори коридор. Там, припомни си той, се намираше складът с космическите костюми. Когато наближи, откри, че капитан Лийт го е изпреварил и в момента облича един от тях. Гросвенър се опря на вратата в момента, когато офицерът закопча костюма и включи антиускорителното устройство. Капитанът побърза да помогне на Гросвенър. Минута по-късно нексиалистът въздъхна с облекчение, когато намали гравитацията в костюма си до едно. Сега бяха двама. Олюлявайки се, идваха и други. За няколко минути космическите костюми в склада свършиха. После слязоха на долния етаж и взеха костюмите оттам. В тази работа вече се бяха включили мнозина от членовете на екипажа. Капитан Лийт беше изчезнал и Гросвенър, чудейки се какво да предприеме, се втурна към клетката, в която бяха държали голямата котка. Десетина учени се бяха събрали около вратата, която очевидно някой току-що беше отворил.
Гросвенър си проправи път и надникна иззад стоящите пред него. В дъното на клетката зееше дупка, достатъчно голяма, за да минат през нея петима мъже едновременно. Металът бе изкривен и разкъсан на много места. Отворът водеше към съседен коридор.
— Бих се заклел — прошепна Пенънс през отворения шлем на космическия си костюм, — че това е невъзможно. Десеттоният чук от машинния цех би могъл да направи не повече от десетсантиметров процеп в микростоманата с един удар. А ние чухме само един удар. На атомния дезинтегратор ще му трябва поне минута, за да направи такава дупка, но после цялата зона ще бъде радиоактивна и следователно опасна за живота най-малко няколко седмици. Мортън, това е свръхсъщество!