Выбрать главу

Директорът не отговори. Гросвенър видя, че Смит разглежда отговора в стената. Биологът вдигна глава.

— Поне Брекънридж да беше жив! Това нещо тук може да бъде обяснено само от металург. Погледнете!

Той докосна назъбения край на метала. Едно парченце се отрони върху пръстите му и се посипа на пода като фин прах. Гросвенър разбута хората пред себе си.

— Аз разбирам нещичко от металургия — рече той.

Механично му сториха път. Малко по-късно нексиалистът се озова до Смит. Биологът го погледна изпитателно.

— Вие от помощниците на Брек ли сте? — попита той остро.

Гросвенър се престори, че не го е чул. Наведе се, прокара пръсти през купчинката метален прах на пода и бързо се изправи.

— Тук няма никакво чудо — отбеляза той. — Както знаете, клетките от този тип се правят от електромагнитни отливки и за целта се използва метален прах. Звярът е прибягнал до необикновената си способност да контролира енергията, за да въздейства върху силите, които свързват металните частици. Това би могло да обясни внезапния ток, отчетен по телефлуорния брояч от господин Пенънс. Нашата котка е използвала електроенергията, превръщайки тялото си в трансформатор, като електросвредел, с който е пробила стената, а сетне е хукнала по коридора чак до машинното отделение.

Гросвенър остана изненадан, че никой не го прекъсна. Явно го бяха взели за един от асистентите на загиналия Брекънридж. Грешка напълно обяснима на толкова голям кораб, където шефовете на отдели не бяха имали достатъчно време, а и желание да опознаят всички по-нисшестоящи специалисти.

— Така или иначе, Мортън — каза Кент тихо, — ние сме изправени пред едно свръхсъщество, което контролира движението на кораба, владее напълно машинното отделение с почти неограничените му възможности, както и основните машинни цехове.

Той просто обобщи положението такова, каквото го виждаха и другите. На лицата на хората — Гросвенър забеляза това — беше изписана тревога.

Думата взе един от офицерите на кораба.

— Господин Кент греши — заяви той. — Звярът не владее напълно машинното отделение. Контролният пост е все още в наши ръце, така че ние продължаваме да владеем всички машини. Вие, господа, като представители на академичната наука, може би не знаете как е изградена контролната ни система. Очевидно чудовището е в състояние да ни изолира в крайна сметка, но точно сега нищо не ни пречи да изключим всички устройства в машинното отделение.

— За бога! — провикна се някой. — Тогава защо не изключихте двигателя, вместо да карате хиляда души да навличат космически костюми?

Офицерът отговори педантично:

— Капитан Лийт смята, че е по-безопасно да останем в силовите полета на космическите костюми. Твърде вероятно е това същество никога преди това да не е било подлагано на ускорение от пет или шест „g“. Би било неразумно да се откажем от това, а и от някои други предимства.

— А какви други предимства имаме?

Този път заговори Мортън.

— Мисля, че мога да отговоря на този въпрос. Ние знаем някои неща за съществото. И аз веднага ще предложа на капитан Лийт да го подложи на тест — Той се извърна към офицера. — Ще поискате ли от вашия командир да даде разрешението си за един малък експеримент?

— По-добре сам го попитайте, сър. Можете да се свържете с него. Той е горе на капитанския мостик.

Мортън се върна след няколко минути.

— Пенънс — каза той, — тъй като сте бордови офицер и отговаряте за машинното отделение, капитан Лийт иска вие да се заемете с този експеримент.

На Гросвенър му се стори, че долавя нотки на раздразнение в гласа на Мортън. Очевидно командирът на кораба беше напълно сериозен, когато заяви, че поема нещата в свои ръце. Проблемът за разделението на властите не беше от вчера. Разграничителната линия беше очертана, доколкото е възможно, но не всичко беше предвидено. В крайна сметка въпросът до голяма степен се решаваше от личностните качества на хората. До този момент бордовите офицери и членовете на екипажа, до един военни, бяха изпълнявали стриктно задълженията си на кораба, подчинявайки се на целите на пътуването. Въпреки това опитът от предишни експедиции бе показал на правителствените експерти, че по една или друга причина военните нямат високо мнение за учените. В моменти като този скритата враждебност изплуваше на повърхността. В действителност нямаше никаква причина Мортън да не поеме сам организирането на замисления от него експеримент.